Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (16)

Глава 3
„Вие все много фантазирате“

Колата отдавна бе заминала. А в ушите на Павлик продължаваха да звучат странните зловещи думи: „Аз отдавна я следя“, „В сянката я хвани“…

Девойката с кучето се разхождаше наблизо и беше ясно, че за нищо не се досеща. „Какво искат тези двамата от нея? Защо я преследват? Трябва веднага да я предупреди! По-бързо, по-бързо, докато не си е отишла!“

Развълнуван, Павлик се втурна към девойката.

— Извинете, моля, трябва… Разбирате ли… искам… да ви кажа нещо…

— Какво? — повдигна вежди девойката.

Дори в тъмното Павлик видя как тя се учуди.

— Разбирате ли, аз току-що чух… Тези в колата, които заминаха… Разбирате ли, те се преструваха, питаха за улицата, а всъщност… всъщност…

Кучето отново заръмжа.

— Тихо, Финдлей! — подвикна девойката. — Какво „всъщност“?

— Те ви преследват! — изтърси Павлик. — Искат да ви отвлекат! Чух го с ушите си! Честна дума!

Черните вежди на девойката се вдигнаха, още по-високо.

— Какво?!! Ей, момче, ти с всичкия ли си? Ох, извинявай! Не исках да кажа това! Просто вече е късно и според мен ти отдавна вече трябва да спиш! Хайде, по-добре си иди вкъщи.

— Не искам — обърка се Павлик. — Аз се разхождам с котарака.

— А, така ли? Е, тогава по-добре изхвърли всички тези глупости от главата си! Вие, хлапетата, все много фантазирате!