Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (69)

Глава 12
Десета записка в дневника на Павлик, с която свършва и нашата книга

30 юни.

Дълго боледувах. Братята Петльови идваха да ме видят. Почти всеки ден играехме на копчета. Подарих им по едно, а те ми донесоха истински бръмбар носорог в кибритена кутийка. Добри са! Когато бях с висока температура, Борка ми показваше фокуси, а Толка ми четеше на глас.

Сега оздравях и се сприятелих с още един чудесен човек. Как можах да го взема за престъпник?! Той е добър и весел. Нарича се Генадий Василевич Рюмкин, но казва да му викаме Гена. Обеща да ме научи да снимам като него, а той фотографира най-хубаво от всички на света! Ура! Ще снимам мама, Тимофей, Люска с Уран, Толка и Борка, и кучетата, и врабците. И красивите дървета, и облаците, и цветята, а когато порасна, ще стана като Гена собствен кореспондент на списание „Младост“ и ще пътувам в командировки, ще фотографирам нови градове, строежи и изригвания на вулкани, и на всяка страница в списание „Младост“ ще бъдат напечатани мои фотографии, а под тях ще пишат:

Снимки от нашия собствен кореспондент

Павел Доматов

Да, между другото, Гена ми обясни, че изразът „пускам на страница“ означава да се напечата снимката на цяла страница от списанието.

Ние с Люска и Гена ходихме на гости на Лена Скворцова. Оказва се, че тя учи в Строителния институт. Нагости ни с много вкусен зелник.

Ето какво още забравих да запиша. Когато за пръв път след боледуването излязох на двора, всички бяха там. Толка с Борка и Светка веднага дотичаха при мене и ме наобиколиха, само Андрей не дойде. Той стоеше настрана и намръщено гледаше как ние започнахме да играем на топка, а след това се обърна и си отиде вкъщи. На другия ден замина на спортен лагер.

Впрочем, Светка, както и преди, ме нарича Кюфте, но аз реших: няма да се обиждам, нека ми вика тъй, щом й харесва!