Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (32)

Глава 4
Павлик слиза в мазето

И така Павлик с вълнение стъпи на първото стъпало на стълбището, което водеше към дълбокото полутъмно мазе.

Между краката му се шмугнаха в различни посоки три котки.

Стъпало. Още едно. И пак… и пак…

Стълбището изглеждаше безкрайно.

Колкото по-надолу слизаше, толкова миризмата на плесен и на котки ставаше по-силна.

Мъждива електрическа крушка едва осветяваше нащърбените стъпала, по стените бяха избили мокри петна. Чувствителното ухо на Павлик не долавяше никакви звуци освен ударите на собственото му сърце.

Наистина един път му се стори, че някой зашава долу в ниското, и той направи гигантски скок нагоре, през десет стъпала наведнъж, но тревогата се оказа напразна и като надви страха, Павлик отново взе да слиза.

Трябва да признаем — Павлик се държеше като герой. Неговото спускане по непознатото тъмно стълбище, където опасността дебнеше на всяка крачка, може да се сравни само с изкачването на смел алпинист по огрения връх, когато с всяка стъпка пътечката става все по-стръмна, все по-често се отронват под краката камъни, все по-разреден става въздухът, и дишането е все по-трудно, и сърцето тупти все по-ускорено, и коленете се подгъват, и само гордото съзнание за собствената храброст те води напред.

Но изведнъж Павлик трепна и спря. Този път не му се стори, а ясно чу някакъв тих, далечен звук.

Стоеше, вкопчил се в дървените перила, и напразно се вглеждаше в тъмнината на мазето. Нямаше място за съмнение. Чуваше плач.