Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (55)

Глава 7
Суматоха под дървото

В двора на блок №15 под голямото разклонено дърво се беше събрала развълнувана тълпа. Сред тълпата, на зелената пейка, лежеше Дмитрий Ферапонтович Волков, облечен в кафява плетена жилетка с елени. Племенницата му Светка слагаше на челото му кърпичка, напоена с одеколон „Троен“. Лена му вееше със сламената шапка, а обслужващата асансьора леля Катя размахваше над него черния бинокъл.

— Добри хора! — цепеше въздуха тя. — Погледнете какво хвърлиха върху нашия Дмитрий Ферапонтович!

— Кой? Кой го хвърли? — вълнуваше се тълпата.

— Ей оня разбойник! — заплашваше с юмрук леля Катя. — Седи на покрива! Да беше тук внукът ми Вовка, щеше да му даде да разбере какво е това катерене по покривите и какви са тези подигравки с хората!

По балконите се трупаха съседите.

— А защо се е качил чак там?

— През прозорците наднича, нахалник такъв!

— Да го свалим! Да го смъкнем! Хулиган! Ето докъде стигнаха младежите! На какво ги учат в училище?

Петима души начело с Андрей се втурнаха към покрива на бараката и скоро, за голям ужас на Марина Сергеевна, която стоеше на балкона, бедният Павлик Доматов заедно с горещо прегърналия го котарак бе смъкнат на земята.