Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (48)

Глава 20
„Какво става?“

„Какво става? — мислеше Марина Сергеевна. — Какви дяволщини се вършат в моя дом? Откъде се е взело това момиченце? Кой го е подхвърлил в леглото ми? Нищо не разбирам! Ще се побъркам? И къде в края на краищата е собственият ми син? Или по цели дни стои вкъщи — не можеш да го изтикаш навън, или изчезва вдън земя и никакъв го няма! Къде се е дянал? Просто не знам какво да мисля!“

Дзъ-ъ-н!… — иззвъня телефонът.

— Ало! — сграбчи слушалката Марина Сергеевна.

— Здрасти, лельо Марина, аз съм, Люся! Павлик вкъщи ли е?

— Няма го! Нямам представа къде се е дянал, пък вече е късно…

— Не се тревожете, лельо Марина. Престъпници го… Ох! — запъна се Люска.

— Какво? — закрещя Марина Сергеевна. — Повтори, не чух добре!

Дзън-дзън!… — дрънна звънецът на вратата.

Марина Сергеевна захвърли слушалката и изтича да отвори. На прага я очакваше нова изненада.

— Боже мой, Павлик, защо си навлякъл тази вехтория?! — ужасена се развика тя. — Какво става с тебе? Какви са тези бои по лицето ти? Гримирал ли си се?! Не, аз няма да издържа, ще полудея! Какъв е този безумен ден! Ту някакви Дядомразовци посред лято ми подхвърлят чужди деца! Ту собственият ми син се прави на бостанско плашило и изчезва не знам къде! Казвай къде беше? Защо си облякъл дядовото си сако? А? Защо мълчиш?

Но можеше ли Павлик да разкаже къде е бил?

Можеше ли да разкаже, че проследявайки шпионите, се е заклещил в прозорчето на леля Фарида?

Че двама санитари с голям зор го измъкнаха оттам?

Че Клара Макаровна, като се спусна да го прегръща и видя отблизо лицето му, припадна и се наложи да я откарат в болница с колата на „Бърза помощ“?

И че в тази голяма неразбория той едва успя да се измъкне?

Не, всичко това Павлик не можеше да го разкаже. Съгласете се, че не можеше. Затова той само тежко въздъхна и взе да съблича влажното сако.

— Бях у Слава Ферапонтов — рече Павлик. — Играхме на домино.

Строполи се на дивана и веднага заспа като мъртъв.