Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (52)

Глава 4
Павлик се качва на покрива

Вечерта не се забави дълго.

Тя беше чудно хубава юнска вечер!

Пристъпи в двора, кимайки с цъфналите клончета на касиса, топла като прясно мляко и окичена с първите, още едва забележими звезди.

Влезе в двора на блок №15 на улица „Краснобарикадная“ и седна на пейката заедно с обслужващата асансьора леля Катя.

— Добър вечер, лельо Катя! — учтиво каза вечерта. — Как живееш? Как е работата?

— А? — не дочу старицата.

— Как е работата, питам? — повиши глас юнската вечер.

— Добре е, миличко! — радостно отвърна леля Катя. — Вовка, внукът ми, замина в командировка. Изпрати ми колетче. Две кърпи за кухнята и кутия шоколад „Лято“.

— Добър човек е Вовка! — рече юнската вечер, помаха с ръка и ароматът на цъфналия касис се разнесе из двора на блок №15.

— Сериозен е Вовка! — като ехо откликна леля Катя. — Учи в техникум.

Но юнската вечер не я чу. Тя учудено гледаше Павлик Доматов, който излизаше крадешком от входа с театрален бинокъл на шията и се озърташе. Като не забеляза никого в двора освен глуховатата леля Катя, той се запъти към двуетажната каменна постройка, издигната неизвестно за какво точно между двата пететажни блока. Заобиколи я и смело почна да се катери нагоре по старата стълба, подпряна до тухлената стена.

Минута, две — и момчето беше на покрива.