Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Старичок в клетчатых брюках, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ирина Пивоварова

Заглавие: Старчето с карираните панталони

Преводач: Пенчо Чернаев

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: повест

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София

Излязла от печат: 15.XII.1983 г.

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Художник: Васил Вълчев

Коректор: Мая Халачева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2945

История

  1. — Добавяне

Глава 13
Още три записки в дневника

11 юни.

Вече няколко дни не излизам. Мама пита защо съм станал бледен. Отговарям, че не съм добре. Как мога да излизам, когато те през цялото време са на двора! Днес ги наблюдавах с бинокъла. Андрей се разхождаше с кучето, немска овчарка, казва се Брут. Той изнесе на двора кутийка с чуждестранни значки и раздаде на близнаците и на Светка. Те всички се накичиха с по три значки и през пет минути тичаха да се гледат на огледалото. Люска би пукнала от завист. Той им даде и дъвка. Сега те все ходят насам-натам и дъвчат. Просто го обожават.

Опитах се да ушия парашут, но не успях, нищо не излезе.

 

 

12 юни.

Люска замина при баба си на село и няма с кого даже по телефона да си поговоря. Скука! Седя вкъщи, ходя само до магазина.

Днес те подравниха купчината пясък и започнаха да скачат, а Андрей ги учеше как да се засилват и как правилно да свиват колене. А той, разбира се, скачаше по-далече от всички. Макар и да е гаден, великолепно скача! Навярно ще стане майстор на спорта по скокове. Ех, колко много бих дал да се науча така да скачам, но съм неспособен за такова нещо и никога няма да се науча.

Може би напразно му се сърдя? Разбира се, че на него му изглеждам като кюфте. Честно казано, в сравнение с него съм същинско кюфте. А кучето му е чудесно. Наградено е с два медала. Аз имам само един обикновен котарак, но той е без медали. Изобщо всички уважават Андрей. Когато прескачаха, почнаха да викат Светка да се прибере вкъщи, а тя отговори: „Не мога, чичо Дима, Андрей ни тренира“. Тогава чичо й седна на пейката и взе да ги наблюдава, а след това отиде при Андрей, стисна му ръката и рече: „Благодаря от името на кварталната общественост! Ти, млади човече, вършиш добро дело, приобщаваш нашите деца към спорта“.

А аз досега нищо хубаво не съм направил. Вчера ходих край реката и разбрах, че в такава мръсна вода никой няма да вземе да се къпе, а още по-малко — да се дави. Ех, да беше се запалила някоя къща! Бих влязъл през горящия прозорец и бих спасил от огъня някое малко дете. Не, по-добре е може би да срещна на улицата хулигани, както е срещнал на Тоска Тарелкина брат й.

 

 

13 юни.

Ето какво се случи днес. Отидох до хлебарницата и на връщане се натъкнах на тези червенокоси близнаци и на Светка. Те, щом ме видяха, веднага закрещяха: „Кюфте! Кюфте!“.

Вътре в мене всичко закипя, но се направих, че не ги забелязвам, даже не погледнах към тях. Тогава те дойдоха съвсем наблизо и завикаха под носа ми: „Тлъсто Кюфте, къде е твоята сестрица — мършавата Спица?!“.

Това вече беше прекалено. Нека ме дразнят, ако щат, но няма защо да закачат Люска! Извадих от чантата белия хляб и се хвърлих срещу тях. Но те излязоха пъргави като гущери. Смееха се и ловко се извъртаха, без да престават да крещят по целия двор своята отвратителна закачка. Вече съвсем се задъхвах и губех сили в гонитбата. Внезапно чух някакъв глас: „Деца, престанете да дразните момчето! Как не ви е срам!“.

Вдигнах глава. На балкона на втория етаж стоеше една девойка. Беше красива, но много сърдита. Изведнъж ми стана по-леко от това, че не всички на света са лоши, а има и благородни хора. Ето, тази девойка никак не ме познава, а се застъпи за мен.

Но кога най-после ще мога да докажа на всички, че не съм Кюфте?!! Не бих се уплашил от никаква опасност, бих поел всякакъв риск, само да има за какво! Да е за нещо истинско! Но къде е то? Къде е? Повече не бива да протакам нито минута, нито секунда! Нали скоро ще си дойде Люска. Как ще се покажа пред очите й?

 

 

На вратата се звънна. Павлик бързо скри дневника и скочи да отваря. Майка му се бе завърнала от работа.

— Здравей, сине — каза Марина Сергеевна, като подаде на Павлик чанта с ябълки и кофички с мляко. — С какво се занимаваш? Излиза ли днеска?

— Излизах — с нежелание отвърна Павлик.

— А защо си блед? Изглеждаш тъй, сякаш цяла седмица не си си показал носа навън… Щом вечеряш, иди да се разходиш. И Тимофей вземи, за него също е полезно.

След вечерята Павлик взе на ръце Тимофей и боязливо излезе на двора.

Слава богу, можеше да се разхожда спокойно. Децата се бяха разотишли по домовете си. Беше вечер.