Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (12)

Глава 12
Отново дневникът

На следния ден Павлик не излезе на двора, а мрачно се разхождаше напред-назад из апартамента.

На копчета също не игра. Щом ги вземеше, веднага си спомняше какво се бе случило, и на душата му ставаше от зле по-зле.

— Кюфте, излез! — крещяха под прозореца братята Петльови.

Момчето затваряше малкото прозорче и дръпваше пердетата. Омразната дума изгаряше душата му. Не, с такъв прякор не можеше да се живее, просто да се гръмнеш!

Павлик завъртя глава, за да се избави от него, извади дневника и започна да пише.

8 юни.

Случи се непоправимото! Излязох с Люска да се поразходя в новия двор, а те всички се нахвърлиха върху мене и започнаха да ме унижават. Какво им бях направил? Не съм ги предизвиквал. Аз изобщо никого в живота си не съм предизвиквал, тогава защо вечно с мен се заяждат? Този път ми лепнаха такъв ужасен прякор, че дори не мога да го повторя! Хиляди пъти по-лош, отколкото Домат. Домат — поне е ясно защо, фамилията ми е такава. Но защо пък Кюфте? Нима приличам на Кюфте? Никак!!! И все този Андрей! А мислех, че е добър! Не, такъв приятел не ми трябва. За нищо на света няма да дружа с него! Повече няма да излизам изобщо в този отвратителен двор. Ще направя нещо! Нещо такова, че те ще се смаят! Ще ушия от чаршафите парашут и пред очите им ще скоча от покрива, нека да разберат какво Кюфте съм аз! От утре по два часа на ден ще ходя край брега и ще гледам да не би някой случайно да почне да се дави. Ще го спася! И ще ми дадат медал „За спасяване на давещ се“, ще си го окача и ще изляза с него на двора. Да видим тогава какво ще кажат! Ще се упражнявам в килера и мускулите ми ще станат изпъкнали като гири. Ще отида тогава при Андрей и така ще му стисна ръката, че той ще завика за милост и ще поиска прошка. Но аз няма да му простя. За нищо на света няма да му простя!