Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (3)

Глава 3
„Какво чудно момче!“

Павлик с отвращение тътреше към четвъртия етаж котарака и стокилограмовата чанта.

Котаракът се извиваше в мрежата като щука в сак и мяучеше тъй, сякаш виеше хиена в зоологическата градина. Чантата дрънчеше и громолеше като танк.

Зад гърба на Павлик долиташе сумтене, пъхтене, мирис на тютюн и на прашни ватенки: двама носачи с лица на разбойници мъкнеха с въжета старото дядово пиано.

— Ах, моля ви, не драскайте капака! — тревожеше се Марина Сергеевна. — Как не разбирате, че това е „Шрьодер“, червено дърво!

Носачите не разбираха. Пианото стенеше, изхлипваше и тихо се окайваше там някъде, отвътре.

По стълбището миришеше на задушено зеле. На светлозелената стена Павлик прочете надраскани от някого думи: „Привет от старите сандали“.

— Господи, как мразя пренасянията! — гневно мърмореше Марина Сергеевна и влачеше след Павлик шевната машина „Сингер“. — Сякаш не е машина, а някакъв слон! И асансьорът, разбира се, не работи!

Горе шумно хлопна врата, някой заподскача по стълбището и пред потното от напъване семейство Доматови изникна високо момче с крещяща лятна фланелка на райета.

Момчето спря, хвърли насмешлив поглед към Павлик и с един скок се озова до Марина Сергеевна:

— Дайте на мен!

Слисаната Марина Сергеевна още не бе успяла да отвори уста, както се казва, а момчето сграбчи машината леко, сякаш бе перце, с три скока я изнесе на стълбищната площадка, усмихна се, прелетя още десет стъпала и се скри на следващия етаж.

— Боже, какви деца има! — прошепна с блеснали от възторг очи Марина Сергеевна. — Павлик, ти виждал ли си нещо подобно?

— А какво е станало? — рече Павлик. — Нищо особено! Голяма работа!

Но Марина Сергеевна не можа да се успокои. И дори на следния ден, и на още последния, и два дни по-късно, като окачваше пердета в новата квартира, като подреждаше масите и столовете и пържеше пържоли в кухнята, тя си припомняше за момчето във входа и го сочеше за пример на Павлик.

— Какво момче! — казваше тя. — Какво чудно дете! От пръв поглед се вижда, че е умно, стегнато, целеустремено! Сигурно спортува!… Ето, сине, с кого трябва да се сприятелиш! Ето от кого трябва да вземаш пример!