Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (50)

Глава 2
Табли със снимки

Остатъкът от деня не бе отбелязан с никакви събития освен с едно. Павлик отиде в магазина и точно срещу входа му видя няколко лъскави снимки, поставени върху зелената, прясно боядисана дъска за обяви. На тях личаха хора с колички, с лопати и дръвчета. Отгоре с големи букви беше написано: „НАШИЯТ СЪБОТНИК“.

Под снимките допълнително бе поставена още една. На нея бе фотографирана група засмени деца. В центъра — Андрей с лопата, от двете му страни — храбрите братя Петльови, пред тях — Светка. Отзад пък, зад Толка Петльов, едва наполовина се подаваше, и то от кисело по-кисело, както се стори на Павлик, неговото собствено лице. Всички се усмихваха, само той беше сериозен.

Под снимката пишеше: „Децата от нашия двор изкопаха пет големи дупки за дървета и пресадиха в лехата двадесет и пет броя цветен разсад. Особено се отличи Андрей Караваев. Браво, деца!“.

Павлик въздъхна. Ех, нищо. Скоро тук ще се появи друга снимка. Но не толкова мъничка, а пет пъти по-голяма. И на нея той няма да е някъде встрани, нито пък ще е кисел като лимон. Ще бъде фотографиран в едър план, весел, засмян.

А под снимката ще пише следното:

Момчето от нашия двор Павлик Доматов само̀ проследи и обезвреди цяла шайка опасни престъпници. Браво, Павлик!!!