Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (49)

Глава 1
„Пипнах ги!“

На другия ден Павлик се събуди с хрема и с остра болка в кръста.

„Защо така ме боли гърбът?“ — помисли си той, но сетне си спомни прозорчето, дъжда и всичко му стана ясно.

Звънна телефонът. Павлик с усилие повдигна ръка и взе слушалката.

— Защо не се обаждаш? — закрещя слушалката. — Вече десети път звъня!

Павлик погледна часовника. Беше дванайсет.

— Спях — рече той.

— Виж го ти, спял! — възмути се слушалката. — Много хубаво, ами кой ще лови престъпниците?

— Не крещи — прекъсна я Павлик. — Сега няма за къде да бързам.

— Защо?

— Защото вчера ги пипнах!

— Как така ги пипна? Хвана ли ги?

— Не, не. Открих главната им квартира. Явката им. Чуваш ли ме, Люс? Оказаха се трима: Рошавия, Брадата и още една жена на име леля Фарида. Вярно, за нея не съм много сигурен. Изглежда, че е просто портиерка. Но те… те наистина са престъпници! Възможно е дори… — Павлик понижи глас и се огледа наоколо — … да са шпиони!

— Ама вярно?! — зарадва се Люска. — Ей че бомба!!! Как разбра това?

— После ще ти разкажа, сега нямам време. Трябва да разбера всичко за момичето. Какво е, с какво се занимава, ясно ли ти е? Само че никому нито дума. Това е наша обща тайна, чуваш ли?

— Честна пионерска, никому нищо няма да кажа! Можеш да не се съмняваш!