Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (61)

Глава 4
Люска бърза на помощ

В същото време Люся Синицина заедно със своя Уран летеше през цяла Москва на помощ на братовчед си.

Тя летеше на мотоциклет.

Не неин, разбира се.

Мотоциклетът беше на кварталния милиционер Владимир Павлович Милюков, с когото Люся и майка й, Лидия Сергеевна, отдавна бяха приятели. Сега няма да разказваме историята на тази дружба, нямаме време. Но ако искате да научите как Люся Синицина и нейната майка са се запознали и сприятелили с милиционера Милюков, съветваме ви да прочетете книгата „Разкази на Люся Синицина, ученичка от трети клас“.

И тъй, Люся и милиционерът Милюков бързаха на помощ на Павлик Доматов.

Люся седеше в коша.

Тя бе прегърнала през врата своя рижав, с черно петно Уран.

— Не се притеснявай, Уранче — говореше му момичето. — Щом нахълтаме там, веднага се хвърляй върху него! Той е един такъв дълъг, с кожено палто. Веднага ще го познаеш. Хвърли се и го захапи по-силно, разбра ли? И внимавай — да не избяга!… Владимир Павлич, скоро ли ще стигнем?

— Скоро — въсейки белите си вежди, рече милиционерът Милюков.

— А пистолет взехте ли?

— Взех — беше краткият отговор.

Милиционерският мотоциклет с пълна скорост се носеше към улица „Краснобарикадная“…