Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (82) (Японски роман)

Линкълн

Е, това е историята.

Седмица след като президентът на Съединените щати пристигна в града, той произнесе прословутата си превързочна реч за американците, които ръка за ръка щели да влязат в едно доблестно и славно бъдеще и прочие и прочие.

Неговата реч бе препредадена чрез спътник по целия свят и по този начин стигна до значително по-многобройна публика, отколкото дори футболния финал за Супер-купата. След време речта му щеше да бъде отпечатана в гимназиалните учебници и за нея щеше да се говори със същите думи, с които се споменава обръщението на Линкълн в Гетисбърг.

Най-знаменитите редове от тази реч бяха: „Ние сме на ръба на велико бъдеще. Нека влезем в това бъдеще ръка за ръка, а славата на бога ще осветява като факел пътя ни и неговата милост и всеопрощение ще бъдат пътеката, по която ще вървим.“

Градът беше обявен за национален паметник и се превърна във важен туристически обект благодарение на внушителното си гробище, отпечатано на милиони пощенски картички.

Кметът, Генерал Автономер, бе провъзгласен за герой, объркан, да, но все пак герой, и му бе отредено видно място в погребалния комплекс, а върху плочата му бе издигнат мраморен бюст.

В първата година, след като градът стана национален паметник, го посетиха повече туристи, отколкото Големия каньон.