Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (35) (Японски роман)

Сиатъл

По време на двегодишната им любов Юкико често се намираше при него по това време на нощта. Когато излизаше от работа около десет часа вечерта, тя отиваше право в неговия апартамент и прекарваха нощта заедно.

След осемте си часа сред психически обременени личности, несполучили самоубийци, нервни припадъци и чиста лудост тя трябваше да споделя неговите психически добродетели.

Любопитно е, че Юкико нито веднъж не го класифицира, нито помисли за него с термините, които използуваше за пациентите си. Нито веднъж не го оприличи на тях. Възприемаше го просто като завършен в себе си биологичен род: единствен екземпляр. Освен това беше влюбена в него, така че от нея не би могло да се очаква обективност спрямо каскадьорските особености на съзнанието му.

Не дълго след като се запознаха, тя препрочете всички негови книги, за да се увери, че спомените й от тях са верни. Когато бе чела книгите му, преди да се запознаят, тя си мислеше, че в тях той разказва своя живот, че той е главният герой и че описва себе си.

Когато ги препрочете, тя не откри в тях нищо от неговия характер. И се удиви на умението му тъй майсторски да прикрива истинската си личност от читателите. Това негово умение граничеше с гениалността. Този човек се оказа толкова сложен, че в сравнение с него и най-заплетеният лабиринт беше права линия. В началото това я привличаше, защото тя беше изключително интелигентна. А когато започна да я тревожи, вече беше много късно: тя беше влюбена в него и колкото по̀ на лошо отиваха нещата, толкова по-силно и по-силно се влюбваше тя.

А не беше мазохистка.

Просто тъй се случи.

През месеца, откакто скъсаха, тя видя много неща в друга светлина. Замисли се защо тъй дълго бе живяла с него и прехвърли тонове умствена смет, за да стигне до някои изводи, в които имаше капка обективност. Изводите бяха доста елементарни и тя с лекота би ги прозряла, ако се отнасяше до някой от пациентите й, но дълго време й бяха убягвали в неговия случай, защото беше влюбена.

Ето някои от причините, които тя откри, че са я задържали при него:

1. С него никога не бе й доскучавало, дори когато буйствуваше в пристъпи на чистопробно умопомрачение. Лудостите на нейните пациенти често я отегчаваха, защото бяха тъй лесно предсказуеми. Докато неговите терзания бяха неповторими, а способността му да развива нови мании будеше страхопочитание.

2. Често той беше много мил и внимателен към нея и бе готов да направи всичко само за да й достави удоволствие.

3. Най-важно обаче беше умението му да й доставя удоволствие в леглото. Там беше изключителен. Ако беше само наполовина тъй добър, тя щеше да се отърве от него много по-рано. Тяхната любов щеше да продължи само няколко месеца.

Две години е много дълго време.

Много неща имаше да обмисля, но сега Юкико спеше и съзнанието й бе заето с друга работа. То сънуваше Япония.

Родила се бе в Токио, но родителите й се преселили в Америка, когато била на шест месеца. Баща й бил дипломат и тя отраснала в Америка, а всеки две години пътували до Япония. Родителите й я научили да говори японски и английски, но понеже живеели в Сиатъл, Вашингтон, японският постепенно й станал втори език.

Когато Юкико навършила четиринайсет години, майка й започнала извънбрачна връзка с високопоставен служител в самолетните заводи „Боинг“ в Сиатъл. Когато баща й научил, той изразил отношението си към връзката, като се самоубил в своя кабинет. Баща й бил офицер от японската императорска армия по време на Втората световна война и бил изключително благороден човек. Извършил харакири с нож за отваряне на писма.

Събитието било обстойно разгласено от средствата за масова информация. В списание „Лайф“ се появила цяла статия, а по телевизията съобщили за него в централната информационна емисия. Всички локални телевизионни компании също имали какво да кажат по въпроса.

Останките на баща й били кремирани и изпратени с кораб в Япония, а служителят от „Боинг“ оставил жена си, с която го свързвал двадесет и две годишен брак, и се оженил за майка й; Юкико заживяла с тях.

Сиатъл бил разтърсен от скандала, защото високопоставеният служител имал политически аспирации и много видни личности го подкрепяли.

Юкико не се привързала към доведения си баща, но останала в къщи, докато завършила университета на щата Вашингтон. Много обичала майка си, така че доведеният й баща не узнал, че Юкико не го одобрява. Изтърпяла дори прякора, който й измислил. Викал й „Китайска кукличко“.

Дипломната си работа по психиатрия защитила в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, а после се преместила в Сан Франциско. Там изкарала стажа си и сега работеше в спешното нощно отделение на една от болниците в града.

Юкико бе посещавала Япония десет пъти, но все за кратко и сега сънуваше топлия есенен дъжд на Киото, който беше любимият й град.

Нарочно бе оставила чадъра в къщата на леля си и се радваше на докосването на дъжда по лицето и косата й.

Отиваше на гробището, където бе съхранен прахът на баща й. Друг път, когато отиваше на гроба му, тя тъжеше, но днес не беше тъй. Дъждът я правеше щастлива.

Знаеше, че той щеше да я разбере.