Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sombrero Fallout (A Japanese Novel), 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Рада Шарланджиева, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Хумористичен роман
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- johnjohn (2017 г.)
Издание:
Автор: Ричард Бротиган
Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.
Преводач: Рада Шарланджиева
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна Култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1982
Тип: сборник
Националност: Американска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: Декември 1982 г.
Редактор: Жечка Георгиева
Художествен редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Методи Андреев
Художник: Стефан Марков
Коректор: Наталия Кацарова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275
История
- — Добавяне
Юли
Тридесет секунди по-късно в главата му всичко се завъртя и той реши все пак да й се обади. Трябваше да сложи край на своето страдание. Не можеше да продължава така вечно. Ако я събудеше посред нощ и й кажеше, че я обича и че взема такси и тръгва към нея, всичко щеше да се разреши.
Стана от дивана и отиде до телефона. Вдигна слушалката и завъртя първото число от нейния номер.
щракщракщракщракщракщракщрак 7
После набра второто число.
щракщракщракщракщрак 5
Любовта е разновидност на лудостта.
Набра и третото.
щракщрак 2
Оставаха му още четири.
Стигнал бе почти до средата.
Трябваше само да завърти и останалите числа, да изчака сигнала, а после тя щеше да се обади, той щеше да чуе гласа й и ето какво в действителност щеше да му каже тя, необременена от неговите фантазии относно това с кого би могла да бъде и какво би могла да прави с него и от другите сходни приумици, които скачаха като пингпонгови топки в главата му.
Гласът й щеше да бъде безкрайно сънен.
Щеше да попита:
— Ало, кой е?
А той да отговори:
— Аз съм. Обичам те. Искам незабавно да те видя. Може ли да дойда при теб?
— Не, не искам да те виждам — щеше да отвърне тя и да затвори.
Така щеше да протече разговорът им в действителност.
Тя беше уморена от него.
Искаше да живее свой собствен живот.
Нямаше повече време за него.
Отдала му бе прекалено много от живота си и повече не можеше да си позволи. Не разполагаше с още живот за раздаване. Искаше да остане нещо и за нея.
Той започна да навърта четвъртото число, но не го доизкара. Затвори. Върна се при дивана и седна. Потърка очи като старец.
За трийсетина секунди съзнанието му беше абсолютно празно, нещо съвсем необичайно за него, защото там почти непрестанно шествуваха карнавални върволици.
— Господи! — възкликна гласно той след известно време. — Ама аз без малко да го направя. Без малко да й се обадя. Трябва да се овладея.
Часът беше вече 10,50, а никак не му се спеше. Помъчи се да измисли какво да прави до края на нощта.
Дълги са нощите, когато загорчее любовта.