Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Зима

Братовчедът на кмета внезапно удари спирачки на речта си, защото осъзна, че докато той бележи словесни точки пред кмета, безработният е напреднал с цели инчове към сомбрерото.

— Е-ей, къде си тръгнал? — обърна се той към съперника си за сомбрерото. — Абе ти какво си намислил, дявол да те вземе?

— Трябва да си намеря работа — извика безработният. — Не мога цял живот да карам на боровинки! Зима иде! Ядат ми се кюфтета!

— Скъпи мои приятели — намеси се кметът, като забеляза, че млякото ще изкипи. — Защо така?

Двамата мъже направиха по една грамадна крачка към сомбрерото и тъкмо се канеха да направят по още една, когато кметът изрева:

— Спрете!

Мъжете замръзнаха.

Какъв бе смисълът да подават сомбрерото на кмета, ако това щеше да го вбеси. Всичко щеше да бъде напразно. Единият нямаше да стане президент на Съединените щати, а другият щеше завинаги да си остане безработен. Което означаваше, че го чакаха още много боровинки. Важното бе подаването на сомбрерото да направи удоволствие на кмета.

Краката на двамата мъже се сраснаха със земята. Те вече не бързаха за никъде. Изчакаха развитието на събитията. Кметът ги държеше в ръцете си.

— Бива ли за едно сомбреро — каза кметът, а гласът му се сниши и стана поучителен. — За едно най-обикновено сомбреро — повтори той почти шепнешката. — Че аз мога и сам да си го взема.

Сякаш опашка на акула перна братовчеда през лицето.

Сбогом, президентство.

Сълзи избиха в очите на безработния.

Сбогом, работа.