Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (34) (Японски роман)

Круша

Най-после образът на сандвич с риба тон се разсея от съзнанието му и той отново беше в състояние да използува ума си, за да потърси нещо за ядене, защото междувременно зверски изгладня. Трябваше да хапне нещо и при това веднага.

Мъката по сандвича с риба тон се уталожи и той запрехвърля наум други хранителни възможности. Все трябваше да се намери някакво подходящо за него ядене.

Кюфтетата и сандвичът с риба тон отпадаха.

Но оставаха хиляди други неща и той взе да премисля някои от тях.

Нямаше желание за супа.

В кухнята имаше една консерва супа от гъби, но не му се ядеше от нея.

В никакъв случай.

Тогава му мина мисълта за круша.

Виж, това няма да е лошо.

Ще изям една круша.

Представи си, че отхапва парче круша с изцеден лимонов сок отгоре и му се видя много вкусно. Да, яде му се круша. Но се сети, че в къщи няма круши и че всички близки магазини са затворени, защото е късна вечер.

Беше си купил една огромна круша преди месец, в деня, когато японката му каза, че не иска да се виждат повече. Така се сбърка от решението й, че забрави за крушата и постепенно плодът изгни върху перваза на кухненския прозорец, та се наложи да го изхвърли.

Ех, да беше тук крушата сега! Щеше да изстиска отгоре й сок от лимон и да се справи с глада. А после щеше да се потревожи за други работи. Можеше отново да насочи мислите си към своята любов по напусналата го японка или да поизмъчва съзнанието си заради кой знае каква невероятна дреболия. Никога не му липсваха обекти за безпокойство. Те го следваха неотклонно като милиони дресирани бели мишки, чийто повелител бе той. Ако научеше всички свои страхове да пеят, в сравнение с тях псалмопението на хора в Мормонския храм щеше да е кръгла нула.

А защо не пържени яйца — дойде му наум, макар да знаеше много добре, че в къщата му няма яйца, а сам той няма никакво намерение да ходи на ресторант.

Да, няколко пържени яйца щяха да му дойдат съвсем добре.

Леки и добре разбити.

Ето, това иска.

Яйца.