Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (62) (Японски роман)

Мейлър

Междувременно новината за бунта в градеца беше разгласена по радиото и по телевизията, която дори прекъсна програмата си, за да съобщи. Засегнатите от събитията, онези, които имаха роднини или приятели в града, бяха подкарали вече колите си натам и се опитваха да проникнат вътре, но полицията беше затворила пътищата и ги връщаше обратно.

Естествено сред тях имаше и просто търсачи на силни усещания, но те също бяха връщани от подстъпите на града.

Произшествието се разрастваше.

Една изопачена, почти несвързана версия за събитията в града вече се предаваше по полицейската радиовръзка. Само час делеше градеца от поголовното нахлуване на средствата за масова информация. Затишие пред буря, както се казва.

След няколко часа средствата за масова информация ще са разположили свои пунктове, откъдето ще предават всяка вярна и невярна подробност на един жаден за новини свят, чието внимание изцяло ще е погълнато от събитията в този югозападен градец, цялото население на който е полудяло и е предизвикало намесата на военната мощ на Съединените щати.

Оставаха само шестнайсет часа до пристигането на Норман Мейлър.

Той ще е много уморен, когато ще слезе от самолета на летището в съседното градче. Ще е изкарал дълъг и тежък полет.

— Какво става тук? — ще бъдат първите му думи, щом стъпи на земята.

Няколко репортери вече ще го чакат, за да вземат интервюта от него. Те ще са нервни, защото ще бъдат млади и силно ще се възхищават от Мейлър.

Тогава Мейлър ще ги погледне подозрително. Ще се почуди защо искат да интервюират него, вместо вече да са в града и да пишат за събитията там.

— Вие сте Норман Мейлър, нали? — ще го запита притеснено един от репортерите, въпреки че прекрасно ще знае, че този човек е Норман Мейлър. Той ще стои с бележник и химикалка в ръка и ще чака Норман Мейлър да каже, че е Норман Мейлър, а той да го запише.

— Трябва да се залавям за работа — ще промърмори Мейлър и ще се запъти към колата, която ще го чака, за да го откара в града.

— Нали този беше Норман Мейлър? — ще попита младият репортер своя колега. Дори колегата му ще се отчае при този въпрос и ще погледне смутено встрани.

— Норман Мейлър беше — ще си измърмори младият репортер тогава, защото Норман Мейлър ще е изчезнал, а неговият колега ще е погледнал встрани.

„Норман Мейлър“, ще запише репортерът в бележника си. Това ще е всичко, което той ще напише.

Норман Мейлър.