Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (29) (Японски роман)

Дрехи

След неговото погребение те съблякоха дрехите си и легнаха в леглото. Съблякоха дрехите си в отговор на неуловим сигнал. Нищо не си казаха, нито някой даде знак, но нещо стана между тях, което ги накара в един и същи миг просто да засъбличат дрехите си.

Някакъв четвъртоизмерен сигнал пробяга помежду им и положи началото на тяхната двегодишна любов.

Тя плъзна от себе си дрехите, както се плъзга хвърчило в топъл априлски вятър. Той се мотаеше с дрехите си, както футболистът мотае топката в ноемврийска кал.

Той си беше непохватен в събличането, както и в обличането, ако става въпрос за това. Беше от хората, които се измъчват при всяко бърсане след баня. След избърсването 50 процента от тялото му си оставаше все тъй мокро.

Докато сваляше своите дрехи, тя го наблюдаваше как той се съблича и се запита дали ще е такъв и в леглото. Надяваше се, че не е. Тя обичаше да се люби, и то така, че да изпита удоволствие. И нямаше търпение с непохватните мъже.

За негов късмет в повечето случаи той беше много добър в леглото. Което винаги изненадваше жените. Това бе едно от най-големите достойнства на личността му.

За нейна зла участ това допринесе да й отидат нахалос две години от живота. Така поне гледаше на нещата, когато прекъсна връзката им. Разбира се, в много от миговете, когато бяха заедно, тя си мислеше, че всичко е прекрасно. В ретроспектива обаче, когато ги премисляше отново, хубавите мигове бледнееха. Тя беше вляла две години от живота си в него и много повече от младостта си, отколкото възнамеряваше.

След като съблече дрехите си, тя се мушна, в леглото под завивките. И отново го загледа как се мотае в последните подробности от облеклото си.

Интересно — помисли тя. Съдейки по книгите му, човек никога не би си го представил такъв. Но тя вече бе разбрала, че той щеше да е много различен от книгите си. Само се надяваше, че ще е добър в леглото.

Както вече отбелязахме, за нейна зла участ той се оказа добър.