Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (19) (Японски роман)

Бъдеще

— Аз ще ви подам сомбрерото, кмете — каза безработният и се наведе, за да вдигне сомбрерото. Това беше последният му шанс на тази земя да си намери работа, а той не вярваше в бога. Не че имаше лично отношение към него, просто си знаеше човекът, че в рая, не го чака работа, защото няма рай.

Това сомбреро, излегнало се посред улицата, беше последната му надежда.

— Не, аз ще го подам — обади се братовчедът на кмета, изведнъж прозрял, че ако не вдигне сомбрерото, няма никога да стане кмет. Край на политическата кариера. А тогава и президентството на Съединените щати ще остане недосегаемо за него. Никога няма да отърка лакти о големите клечки във Вашингтон, нито да държи реч тук, в града, на четвърти юли.

Сомбрерото беше ключът към цялото му бъдеще.

Кметът се развесели от внезапното натягане на двамата мъже да му угодничат, макар и да не знаеше по какви причини. Кметът беше велик малоградски политик.

— Не! — кресна безработният. — Аз ще вдигна сомбрерото!

— Да не си го пипнал! — ревна братовчедът.

Двамата мъже, посегнали едновременно към сомбрерото, изведнъж се заковаха, изненадани от собствената си настървеност, и се изгледаха многозначително.

Кметът тъкмо се канеше да каже:

— Спрете, вие двамата. Какво ви става? Да не сте се побъркали? Заради някакво сомбреро.

Тези думи щяха да приключат там на място цялата история. Животът е тъй прост; и тогава нямаше да се наложи да пращат на помощ Националната гвардия, нито парашутистите и танковете, нито подкрепления от военновъздушните сили. И президентът нямаше да произнесе онази реч, излъчена и по телевизията, с която заклейми събитията, които се разиграха по-сетне, нито пък специална комисия от страни-представителки на Третия свят в Обединените нации щеше да осъди политиката на Съединените щати.

Да, светът нямаше да стъпи на самия ръб на ядрената гибел, ако кметът беше казал: — Заради едно сомбреро! Я си стойте по местата. Сам ще си го взема, колкото ще да е студено. Не може да ме изяде я!