Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (48) (Японски роман)

Заместител

Котката пийна вода в тъмната кухня и се върна обратно по коридора в спалнята, където спеше нейната господарка японка.

На половината разстояние по коридора котката се сети, че е забравила да похапне. Тя винаги с удоволствие хрупваше през нощта по някой-друг залък сушена котешка храна, след като си пийнеше вода.

Котката се върна в кухнята…

Отпи още една глътка и се захвана с котешката си храна, докато японката спеше…

Юкико се носеше в пространството между два съня.

Киото бе изчезнал.

Скоро щеше да се появи неговият заместител.

Устата на Юкико беше полуотворена и дишането й леко се провираше оттам.

Тя обичаше да сънува, защото рядко я спохождаха кошмари. За нея сънищата бяха приятна разтуха. Никога в живота си не бе страдала от безсъние, защото винаги с радост чакаше часа на лягането, та да се отдаде на сънищата си.

Макар покрусена от мъка, тя заспа моментално вечерта след самоубийството на баща й в Сиатъл преди години и дори сънува хубав сън. Сънува, че баща й не е мъртъв и че ще я събуди за училище на сутринта, както всеки ден.