Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Погребение

След като постояха, загледани в леглото, тя вдигна ръце и разпусна косата си. Бе я прищипала на върха на главата си с кръгла златна японска шнола. Шията й беше издължена и бяла с грациозна извивка напред като полюшване на алабастър.

Американският хуморист я наблюдаваше как разпуска косата си.

Когато откопча шнолата, косата й плисна назад като непрогледна нощ и удави в мрак врата й.

Косата й бе много дълга и стигаше почти до колана, препасан около талията на бялата й униформа. Коланът също беше бял. Дрехата отиваше на бледата й кожа.

Нейното физическо присъствие беше като среща на деня и нощта с надмощие на деня, а неравностойността на нощта бранеха тесните очи и среднощната й беззвездна коса.

Тя се обърна и протегна към него ръце като роса към сънна утринна трева, взе лицето му в дланите си и нежно го наведе надолу, докато устните им се докоснаха.

После ръцете й се отдръпнаха от лицето му и като истински пионери-заселници се спряха на бедрата му.

Той помисли, че сърцето му ще се пръсне.

Картината на неговото собствено погребение се мярна през съзнанието му.

То щеше да бъде красиво.

Видя на погребението си красивата японка, забулена с черен като очите й воал.

Тя вървеше пред ковчега му, който носеха към гроба. Крачеше в съвършен ритъм с венценосците и ковчега. Неговото погребение течеше като река към вечността.

Безспир.

Отминаха гроба.

Не спряха пред зейналия трап.

Продължиха завинаги нататък и водеше тя.