Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (13) (Японски роман)

Кариера

— Аз ще ти подам сомбрерото, кмете — каза той и се наведе да го вдигне.

— Не, аз ще го подам — намеси се братовчедът на кмета, внезапно проумял, че ако не вдигне той сомбрерото, може никога да не стане кмет.

Откъде се взе туй безработно копеле, дето се опитва да вдигне сомбрерото и да провали бъдещето му на общественик? Да не би и той да иска да става кмет? Ако ще сомбрерото да е смъртоносно ледено, няма да позволи на тоя нехранимайко да го вдигне, та после да го измести и стане кмет на града.

Как не го вдигнах от първия път! — ядоса се в себе си братовчедът. Изобщо нямаше да се стигне до това положение. Едно сомбреро, студено като лед, и без туй не можеше нищо лошо да му стори. Само го сепна. Това беше всичко. Той не бе очаквал, че ще е студено, затова отскочи назад. Та кой би си помислил, че едно сомбреро може да бъде студено като лед? Всеки на неговото място щеше да се стресне и да постъпи като него.

Братовчедът изпита внезапна омраза към сомбрерото, задето го направи смешен. На всяка цена трябва да подаде сомбрерото на кмета, ако иска сам да стане кмет. Цялата му политическа кариера ще приключи в този миг на тази улица, ако не подаде сомбрерото на кмета.

Проклето сомбреро!