Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (46) (Японски роман)

Злополука

Защо бяха мъртви полицаите?

Не е трудно да се отговори.

По пътя към мястото на бунта двете полицейски коли изобретателно бяха успели да се блъснат една в друга и като по чудо всички се избиха. Подобни злополуки обикновено завършват само с леки наранявания, потърпевшите излизат без чужда помощ от колите и се разотиват, здраво поразтърсени, разбира се, но все пак цели — целенички.

Тази злополука обаче излезе по-друга.

Те успяха да се изпотрепят.

В двете коли имаше шестима полицаи и до един бяха безнадеждно мъртви. Гледката не беше приятна. Затова ще си спестим огледа на детайлите отблизо. По-добре да оставим нещата, докъдето сме стигнали. Полицейският отряд на града се бе самоунищожил. Ще завършим тук разказа за тях, като ще добавим само, че при нормални обстоятелства около мястото на катастрофата щеше да се струпа грамадна тълпа. Улиците щяха да преливат от любопитни, но понеже само през няколко преки вилнееше бунтът, на мястото на злополуката нямаше жив човек. Двете коли, нахакали се една в друга, бяха пълни с трупове на полицаи, а наоколо не се мяркаше жив човек. Крайно необичайна картина.

Дори нереална.

Никой не си направи труда поне да се обади в полицейския участък, за да съобщи за станалото на жената, която поддържаше радиовръзката.

След първото телефонно обаждане, което предупреди за бунта, никой повече не позвъни. Всички полицаи се намираха на арената на бунта, погълнати от него, затова жената си мислеше, че положението е овладяно. Тя седеше в полицейския участък и си правеше маникюр.