Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (69) (Японски роман)

Дрехи

Американският писател хуморист се почувствува превъзходно, когато седна на дивана с косъма в дланта си. Стискаше го здраво. Нямаше да допусне отново да го изгуби. Поседя няколко минути тъй, да си почине. Наистина доста се напрегна, докато намери косъма.

Но то беше вече минало.

Косъмът не беше изгубен.

Той го бе намерил и се чувствуваше добре.

Погледна в ръката си.

Чак тогава въображението му заработи. Косъмът се превърна в мост между него и изгубената му японска лейди. Спомни си първия път, когато докосна косата й. Това беше вечерта след запознанството им в бара, когато тя дойде с него в апартамента му.

Съблякла бе дрехите си преди него, мушнала се бе в леглото и го чакаше, като го наблюдаваше как се съблича.

После и той легна при нея. Когато телата им се докоснаха за първи път, него сякаш го удари електрически ток. А после чувството за абстрактност бързо измести усещането за електрически удар от докосването с нея.

Главата му се замая.

Аз съм в леглото с японка — помисли си той.

Изведнъж за него всичко придоби иреални измерения, въпреки че чувствуваше допира на тялото й до неговото. Кожата й беше съвсем като кожата на всяка друга жена, но никога преди това не бе се вълнувал така от допира на женска кожа.

Тя протегна ръка и я постави на стомаха му, а той автоматично обгърна с длани главата й и тогава за първи път докосна нейната коса.

Докато се любиха през следващите два часа, той безспир галеше косата й и му се струваше, че не тя самата, а нейната коса го гали.

Когато най-после се усмириха и останаха изтегнати безмълвно, защото страстта бе отнела цялата реалност на телата им, той се почувствува тъй, сякаш беше посетил незнайно нему кътче, за където единственият паспорт беше японка.

Това бе първият път, когато докосна косата й.

В един миг той я ухапа много леко, но достатъчно, за да изтръгне звук от нея, сякаш клонки от череша се сблъскаха една о друга в нощна буря, разбесувана от топъл вятър в пролетта.

Две години по-късно той седеше, държеше косъм от нейната коса и се взираше в него като умопомрачен.