Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Хумор

Другите две жени не го харесаха.

Те не бяха чели книгите му. Което правеше срещата с него по-различна. Той не беше красавец. Беше привлекателен, но доста странен. Оставяше се да го завладяват настроенията му, а те бяха твърде променливи. Понякога говореше, без да спира, друг път — дума не обелваше. Винаги когато пиеше, говореше прекалено много. Когато не пиеше, беше крайно срамежлив и официален с хората и на тях им беше трудно да го разберат. Някои го имаха за обаятелен, други — за кръгъл тъпак. Истината стоеше някъде между двете, много близо до средата.

Известен бе в цялата страна като писател хуморист, което само за себе си бе много смешно, защото едно от първите неща, които човек забелязваше при среща с него, беше, че му липсва чувство за хумор.

Всеки път, когато другите избухваха в смях за нещо, той изглеждаше озадачен. Понякога хората с особено изтънчено чувство за хумор намираха тъкмо това за изключително смешно и избухваха повторно, което неизменно го озадачаваше още повече и му ставаше страшно неудобно. Иначе беше много схватлив, но това беше едно от онези няколко неща в живота, които не можеше да проумее. Нито веднъж не го жегна подозрението, че хората се смеят на него, смеят му се, защото не показва чувство за хумор. Той се имаше за много остроумен, защото книгите, които пишеше, бяха много остроумни. Не знаеше, че често проличава недоумението му, когато другите се смеят. В себе си той приключваше случаи от този род с успокоението, че другите се смеят на някаква своя си шега.

Липсата на чувство за хумор беше основната слабост на неговия характер. Той би се наслаждавал повече на живота, ако можеше да му се надсмива.

А, да, още една интересна подробност: когато пишеше онези работи, които сетне хората провъзгласяваха за най-добрия хумор на века, той никога не се смееше. Дори не се усмихваше.

Другите две жени не го харесаха.

Толкова по-добре за тях.

Толкова по-зле за японката.

Тя го хареса.