Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (64) (Японски роман)

Логика

Тъкмо когато съзнанието на американския писател хуморист вече наближаваше дъното на океана, логиката, като подхвърлен спасителен пояс, му дойде на помощ и той престана да се дави.

Умът му изведнъж се проясни и започна да разсъждава свързано.

Стана от пода и отиде в кухнята.

Отвори едно чекмедже и извади оттам фенерче.

После отиде в кабинета си и взе оттам лупа.

Да, сега логиката управляваше неговото съществуване.

Много внимателно той коленичи, насочи лупата към пода и светна през нея с фенерчето.

След което бавно заоглежда пода сантиметър по сантиметър.

Приличаше на дете, запалено по астрономията, което шари по небето със своя детски телескоп, търсейки нова комета, която сетне ще носи неговото име, защото случайно е прекосила полето на окуляра му и никой преди него не я е засичал или по-скоро не си е давал труда да я спомене, ако я е забелязал, понеже си е мислил, че някой друг вече я е открил.

Единствената разлика между писателя хуморист и детето астроном беше тази, че вместо да търси слава по небето, хумористът диреше японски косъм по пода, но миг по-късно, когато наистина го намери, вълнението от откритието не беше по-малко. Косъмът лежеше естествен и самотен в своето съществуване. Хумористът се зачуди как не го е видял по-рано, след като лежеше така очебиен точно пред него.

Животът е загадка — помисли си той, докато внимателно и щастливо вдигаше косъма. Вдигаше го по такъв начин, сякаш никога вече нямаше да го пусне.

С други думи, здраво стисна единствения косъм японска коса, който притежаваше.