Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (56) (Японски роман)

Началник-влак

Началникът на влака, един благ стар човечец, излезе от гарата да види какво става и тогава чу стрелбата и олелията, които се носеха от центъра на града, а се беше случило това, че жена му бе изгубила ушите си, след което, за да станат нещата още по-ужасни, самата нея я бяха застреляли.

Жена му, естествено, беше библиотекарката.

Улучи я нов куршум, когато втората група щатски полицаи пристигна на местопроизшествието и предизвика тълпата на престрелка.

Началникът на влака реагира на нещастието, че бе останал с мъртва и безуха жена, като осведоми тълпата, че влакът, претъпкан с оръжия и боеприпаси, се намира в гаровото депо.

Той не знаеше какво бе предизвикало цялата тази беда, в това число и смъртта на собствената му жена, но беше готов да се бори при всички положения. Жадуваше за мъст на всяка цена и не искаше да губи време в премисляне на подробности за доброто и злото.

Той остана за миг вкаменен пред мъртвата си безуха жена, а после изкрещя:

— На оръжие, да ги избием!

Това беше първото му изявление, с което осведоми тълпата, че само през няколко улици я очаква цял арсенал с боеприпаси.

— На оръжие, да ги избием! — повтори той.

Двайсет минути по-късно тълпата беше въоръжена до зъби с най-съвършената бойна техника, намираща се извън Индокитай по време на войната във Виетнам.

Тълпата хареса неговите думи, първият призив за бой, и сега всички крещяха:

— На оръжие, да ги избием! На оръжие, да ги избием!

Размахваха автомати във въздуха.

— На оръжие, да ги избием!

И някои изпразниха автоматите във въздуха.

— На оръжие, да ги избием!

Зли хора…