Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Старица

Никой от оцелелите не беше в състояние да поднесе смислено обяснение на причините, които ги бяха тласнали към бунт и ги бяха накарали да се хвърлят тъй самоотвержено в тази невероятна сеч.

Гражданите просто не знаеха какво се беше случило.

То бе тайна за тях.

Знаеха само, че веднъж започнали, не бяха съумели да спрат.

Сега, разбира се, горчиво се разкайваха.

Оцелелите просто клатеха глави, объркани и изтощени.

Така че много от тях казваха:

— Не зная какво ми стана.

Или:

— Никога не съм правил подобно нещо.

Те бяха покрусени от мъка по своите мъртви и ранени и по почти напълно разрушения им град. Жалееха също така и за всички хора, които сами бяха убили.

— Каквото и да кажем, нищо не ни оправдава — отрони една старица, която беше дала своя принос в изтреблението.

Наложи се полковникът, който водеше разпита й, да прекъсне с въпросите си, понеже старицата избухна в плач.

— Никога не съм вършила подобно нещо — изхлипа тя, а сълзите й се търкаляха по страните. — Господи! — проплака тя. — Божичко!

Полковникът гледаше смутено в краката си.

Не можеше нищо да измисли да й каже.

В Уест Пойнт не го бяха учили как да се справя с подобни положения. Просто нямаше опит в такива работи.

Чакаше тя да спре да плаче.

Полковникът вдигна очи, когато край тях мина Норман Мейлър.

После погледна отново старата жена.

Тя още плачеше.

Полковникът заби очи в краката си.

За миг той се запита за какъв дявол бе служил двайсет години в армията.

— Моля ви, госпожо — смотолеви той.

Старата жена приличаше малко на баба му.

Напразно.

Тя плачеше все тъй безутешно.