Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (53) (Японски роман)

Косъм

След като постави слушалката, той се замисли за какво всъщност й се обади. Харесваше я, но тъкмо сега не желаеше да я вижда. По-нататък може би, но не и сега.

— Какво ми става, дявол да ме вземе? — издума гласно той. — Дали не полудявам?

Все едно че патица се питаше защо лети на юг всяка есен или камила забелязваше внезапно, че има гърбица.

Влезе в банята, за да си налее чаша вода, и в мивката видя дълъг черен косъм. Когато го съзря, сърцето му примря. Вдигна го внимателно и го огледа. Огледа го много бавно. Просто не вярваше, че държи в ръката си косъм от нея.

След като го изучи, той отнесе косъма във всекидневната, седна на дивана и продължи да го разглежда.

Бавно го обърна на дланта си, а после го потърка между пръсти. Косъмът погълна изцяло вниманието му.

Така го хипнотизира този дълъг черен косъм, че дори не отприщи в съзнанието му порой от фантазии и не превърна ума му в стотици свои отражения.

Той просто седеше и го съзерцаваше.

Японски косъм.