Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (65) (Японски роман)

Пилот

Междувременно в кошчето за отпадъци — два хеликоптера, в единия от които се намираше капитанът, командуващ щатската полиция, а в другия — губернаторът на същия щат, летяха към градеца, където беснееше адът.

Губернаторът бързо изтрезняваше.

„Няма да позволя това нещо да се превърне във втора Атика“ помисли си той.

Обърна се към един от помощниците си, който го придружаваше в хеликоптера, и го попита след колко време ще са там.

Помощникът попита пилота.

Пилотът възкликна:

— Какво!

Той бе стъписан.

— След колко време ще сме там? — повтори помощникът, като се зачуди какво пък му стана на пилота.

— О, а аз си помислих, че казахте нещо друго — отвърна пилотът.

— Какво си помислихте, че казах? — попита помощникът.

— Нищо. Просто ми се стори, че казахте нещо друго — отвърна пилотът. При никакви обстоятелства той не би признал какво си бе помислил, че е казал помощникът. Щяха да му отнемат пилотското разрешение. А той не искаше да се случи това и предпочете да се направи на глупав. По-добре да го вземат за тъп, отколкото за луд.

— Абе кога, мамка му, най-после ще пристигнем? — кресна губернаторът, на помощника си, макар че още по-лесно щеше да му бъде да запита пилота, тъй като седеше тъкмо на мястото до него, а помощникът беше отзад.

Пилотът понечи да се обърна към губернатора и да му отговори, но се усети навреме, преди да го е сторил, извърна леко назад глава към помощника и каза:

— След петнайсетина минути.

— След петнайсетина минути — осведоми помощникът губернатора.

— Петнайсетина минути — повтори губернаторът, а мислите му още витаеха около Атика.