Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Плач

— Хайде да се държим като разумни мъже — каза благо кметът. — Хайде да обсъдим тази работа, както подобава на разумни мъже — призова покровителствено кметът двамата мъже, които вече плачеха и ломотеха през сълзи като същински бебета. Те бяха изгубили и последната си капка самообладание, когато видяха как се стапят заветните им желания. — В края на краищата това е само едно сомбреро, паднало от небето — увещаваше ги кметът. — Всеки може да го вдигне. Вдигането не е подвиг. А сега искам да зная защо плачете. Какво докара до плач двама тъй силни мъже като вас? Кажете ми. Нали съм ваш кмет? Кмет съм ви от шест години. Ще ви помогна. Може би аз съм единственият човек, който е в състояние да ви помогне. Нека чуя каква е работата. Не пестете дори най-дребните подробности. Ще видите как, като ми разкажете всичко, ще се почувствувате по-добре.

Но двамата мъже само стояха и плачеха. Бяха изгубили дар-слово.

Умовете им бяха блокирали от отчаяние.

Бяха се превърнали в сенки на самите себе си.

Човешкият ум има предел на издръжливост. След което отказва.

— Говорете де! — раздразни се кметът. — Стига сте ревали, а кажете какво има. Защо се държите така? Разбирам, че е свързано с вдигането на сомбрерото, но трябва да ми обясните какво точно стана. Не съм четец на мисли. Докато кметът обясняваше, че не чете чужди мисли, гласът му изведнъж се повиши и в него отекна яд. А това съвсем не подобри положението.

Мъжете ревнаха още по-силно.

— Аз съм ваш кмет! — кресна кметът на разреваните мъже.