Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (75) (Японски роман)

Високоговорители

Дори след като десантни парашутисти, отряди на Специалните сили, щурмоваци и редовни войскови части се изсипаха на мястото на събитията, градът се държа цели три дни с кървав бой.

В някакво затишие между две битки радиостанцията на Белия дом предаде апел на президента към жителите на града, с който той ги призоваваше да се предадат.

Инженерна войскова част опаса града с високоговорители, които разпространиха посланието на президента до гражданите.

Бойни самолети на Съединените щати, които до преди малко бомбардираха и обстрелваха града, прелетяха отгоре и напускаха хиляди набързо напечатани позиви, които обещаваха безопасност на всеки предал се и готовност да бъдат изслушани всякакви оплаквания от страна на гражданите.

До този момент единствената връзка на жителите на градеца с външния свят беше стрелбата.

Те не бяха издигали манифести, нито искания.

Нямаха кауза.

Жадни бяха за кръв.

И получиха кръв.

Въпреки че бяха нанесли тежки загуби на три отделни групи нападатели, те сами дадоха много жертви. Особено след намесата на артилерията и след първите бомбардировки, но те бяха храбри хора и продължаваха да се борят с вече непобедимото числено превъзходство на противника.

Тези граждани наистина бяха куражлии.

Кметът им се бе превърнал в техен народен герой. Той оглави военните им действия и водеше блестящо гражданите в тяхната смела, но обречена битка.

Само от време на време кметът извикваше регистрационния номер на автомобила си и никога не го правеше в момент, когато даваше заповеди. Всъщност той изкрещяваше номера на колата си само по веднъж или два пъти на час.

Заради което хората му прикачиха любещ прякор.

Кръстиха го Генерал Автономер.