Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (59) (Японски роман)

Нос

Сомбрерото стоеше само по средата на улицата: правеха му компания само горящите полицейски коли и купчината трупове.

Безчет хора с автомати идваха и си отиваха, но никой не обърна дори мъничко внимание на сомбрерото. Неговата температура закова на нулата. Интересен е фактът, че никой не забеляза сомбрерото. Логично е, след като толкова много хора тъпчеха из улицата, някой да забележи сомбрерото и да си го сложи на главата или поне да се опита да си го сложи, преди да установи, че то е студено като лед.

Но случаят не беше такъв.

Всеки подминаваше сомбрерото, като че ли бе невидимо. Сомбрерото, разбира се, не беше невидимо. Открояваше се ясно, както носът на вашето лице. Не можеше да бъде пропуснато. Сомбрерото стоеше на показ, да го види целият свят.

В този миг един старец погледна право в сомбрерото и се запъти натам, но когато стигна само на пет фута от него, той се спря и погледна надолу.

Остана там, втренчен в малък безформен къс човешко тяло. Към него се бил запътил. Съвсем не към сомбрерото. Просто сомбрерото се намираше по пряка зрителна линия с човешкия къс.

Старецът никога не беше виждал една част от човешко тяло, без останалото от човека да е прикрепено към нея.

Той беше хипнотизиран.