Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (21) (Японски роман)

Апартамент

— Имаш хубав апартамент — каза тя.

Каза го като нещо много важно. Това го изненада. Огледа апартамента си, за да провери дали нещо е убягнало от вниманието му през петте години, в които бе живял тук, но му се видя съвсем съшият.

— Благодаря — отвърна той.

Тя замълча и седна на дивана.

Той помисли, че тя ще каже още нещо. Нямаше основания да мисли така, но все пак си го помисли. Той пилееше много време в размисли за неща, от които нищо не излизаше. Понякога, когато се замисляше дори над най-прости неща, главата му ставаше досущ като пукало за пуканки.

Но тя дума не отрони.

Той погледна устата й. Беше малка и деликатна като всичко в нея. Кожата й беше почти бяла. Някои японки имат много светла кожа. Тя беше от тях. Той отново се запита дали тя вижда всичко в стаята през тези свои страшно тесни очи.

Виждаше.

Подир това й зададе въпроса, отговорът на който му беше известен, но все пак й го зададе, защото му вдъхваше увереност в действията с жените да им поставя този въпрос, а те да му дават отговор, какъвто той знаеше, че ще му дадат.

— Чела ли си някоя от книгите ми? И зачака тя да каже „да“. Дори чу в миглите си как щеше да прозвучи гласът й, когато кажеше „да“. Гласът й беше много музикален. Щеше да му стане приятно, когато кажеше „да“. И щеше да се почувствува по-уверен.

Когато тя само кимна с глава, леко и грациозно, без да сваля очите си от него, той се слиса. Това беше последното нещо, което бе очаквал от нея. Не разполагаше с резервен ход, който да го измъкне от положението. Просто си остана зяпнал в нея. Всички мисли се разбягаха от главата му като крадци от обрана банка по време на Депресията. Стори му се, че минаха десет години, преди да стане нещо.

Тя вдигна едната от ръцете си, отпуснати в скута за отмора, и докосна с дълъг бял пръст брадичката си. Изразът на лицето й не се промени. Пръстът само пробяга по брадичката, а после отново се озова в скута й.

От мига, в който седна на дивана, тя не бе отмествала очи от него.

Нито една от жените, които бе имал, не го беше гледала тъй продължително. Той не беше красив мъж, но начинът, по който тя го гледаше, го накара някак си да се почувствува красив.