Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (20) (Японски роман)

Ключалка

Един час по-късно американският хуморист беше толкова нервен, че не успяваше да отключи входната врата на своя апартамент. Толкова нервен, че почти изтрезня. Не можеше да повярва, че тази красива японка стоеше на площадката до него и го чакаше да отключи вратата, за да влязат заедно в апартамента му.

Стоеше много търпеливо и го гледаше.

А ключалката не беше в ред.

Невероятно!

Мръсна ключалка! Защо точно сега! Защо на мен!

Никога не беше се повреждала.

— Ключалката заяжда — каза той, като ненужно хласкаше ключа в нея.

Тя не отговори. Което влоши положението.

Той чакаше тя да каже нещо. Тогава още не знаеше, че проговаря само в случаите, когато има да каже нещо определено. При това прямо и съвсем ясно. Не беше по светските любезности.

Макар че беше много умна и имаше силно развито чувство за хумор, тя не говореше много. Когато се озоваваха в обществото на други, тя изненадваше хората, защото беше в състояние да прекара цяла вечер, без да каже дума. Проговаряше само ако имаше да каже нещо. Слушаше много интелигентно, кимаше или поклащаше глава при тънкостите и заплетеностите на мисълта. Винаги се смееше точно на място.

Смехът й бе красив, като капки дъжд по нарциси от сребро. Хората около нея обичаха да пускат шеги, защото смехът й беше тъй заразителен.

Когато някой говореше, тя го гледаше право в лицето със своите много тесни разбиращи очи, които слушаха тъй вдълбочено, сякаш улавяха единствения звук, останал на света, сякаш всички други звуци изчезваха далеч извън обсега на човешкото ухо, а гласът на говорещия бе единственото нещо, което оставаше.

Без да каже дума, тя леко измъкна ключа от ръката му. Това беше първото им докосване, неусетната размяна на ключа от една ръка в друга. Ръката й беше малка, но с дълги стройни пръсти. Нейните ръце даряваха безмерно спокойствие.

Не беше я докосвал в бара, нито по пътя към апартамента. Това беше първото от милиони докосвания. Тя мушна леко и точно ключа в ключалката. Превъртя го. Вратата се отвори. Върна му ключа и за втори път докоснаха ръцете си. Той помисли, че сърцето му ще изскочи. Не бе изпитвал по-еротично усещане в живота си.