Ричард Бротиган
Едно сомбреро пада от небето (55) (Японски роман)

Удавник

Той все тъй седеше на дивана, втренчен в дългия черен косъм върху дланта си. Въображението му все тъй бездействуваше. Дори мишка не пробягваше през него. Целият му живот се бе слял с един японски косъм. Той нямаше сетива за света и сякаш никога в живота му не бе съществувало друго нещо, освен този японски косъм.

Повъртя косъма през пръстите си, изтърва го и той полетя надолу, изчезвайки на пода. Ужасен, хумористът коленичи, затърси го отчаяно, но косъмът не се оставяше да го намерят лесно.

Писателят хуморист се превръщаше в луд човек, който пълзи по пода и търси японски косъм.

Само дето не се разпищя, докато го търсеше. Мина му през ум, че ще полудее, ако моментално не намери косъма.

В този миг целият му живот пробяга пред него, като пред очите на удавник, и всичко това заради един японски косъм.