Клайв Къслър
Дракон (77)

76

21 ноември 1993 година

Остров Маркъс

Далеч от утъпканите туристически маршрути, на 1125 километра югоизточно от Япония, девствен и закътан, се намира остров Маркъс. Коралов атол, без други острови в съседство, неговите брегове образуват почти идеален триъгълник, всяка страна на който е дълга приблизително километър и половина.

Като се изключи мимолетната му печална слава по време на Втората световна война, когато бил бомбардиран от Военноморските сили на САЩ, малцина били онези, чували някога за остров Маркъс, докато един японски строителен предприемач не попаднал съвсем случайно на неговите безлюдни плажове. Той веднага оценил потенциалните възможности на острова да се превърне в предпочитано убежище за отегчени от зимата японци и без да губи излишно време, построил луксозен курорт.

Проектирано в съвременен полинезийски стил, курортното селище включвало игрище за шампионати по голф, казино, три ресторанта с барове и дансинги, киносалон, огромен плувен басейн във формата на лотос и шест тенискорта. Ширналият се във всички посоки комплекс, заедно с игрището за голф и летището, заел целия остров.

Когато курортът бил завършен и бил назначен персонал, строителният предприемач наел самолет и поканил цяла армия журналисти, работещи в специализирани издания за туризъм, които се изсипали на острова и след като се насладили на безплатно предоставените им материални благини, се завърнали у дома, за да опишат видяното. Курортът незабавно добил популярност сред авантюристично настроени туристи, които предпочитали екзотични и далечни места. Ала вместо наплив от японци завалели резервации от други райони на тихоокеанското крайбрежие и скоро меките като атлаз млечнобели пясъци на острова се изпълнили с австралийци, новозеландци, тайванци и корейци.

Освен това курортният остров скоро се превърнал в средище на влюбени и Мека за младоженци, тръгнали на меден месец. Те се отдавали на многобройните възможности за спортуване или просто се излежавали по плажовете и се любели в бунгалата си от селски тип, разпръснати сред палмите.

Брайън Фостър от Бризбейн излезе от ледено синкавата вода на външния риф и пое по брега към съпругата си Шели, която дремеше в един шезлонг. Ситният пясък пареше голите му стъпала, а водните капчици, които се стичаха по тялото му, блестяха на лъчите на късното следобедното слънце. Докато се подсушаваше с хавлиена кърпа, той отново погледна към водата.

Една корейска двойка, Ким и Ли Санг, която беше отседнала в съседното бунгало, се учеше да кара уиндсърф под вещото ръководство на отзивчив сърф инструктор от комплекса. Малко по-навътре от тях Едуард Кейн от Уелингтън се гмуркаше с шнорхел в рифа, а съпругата му Мойра се носеше върху плажен дюшек след него.

Фостър целуна леко жена си и я потупа по корема. Той се излегна на пясъка до нея, надяна чифт слънчеви очила и започна лениво да наблюдава хората във водата.

Семейство Санг срещаха трудности при овладяването на техниката и необходимата за управление на сърф координация на движенията. По всичко личеше, че те прекарват по-голямата част от времето си в опити да се доберат до дъската и да вдигнат платното, след като загубеха равновесие и цопнеха във водата.

Фостър насочи вниманието си към семейство Кейн, като се любуваше на Мойра, която беше успяла да се претърколи по гръб, без да падне от дюшека. Тя носеше цял златист на цвят бански костюм, който не правеше почти нищо, за да скрие нейните щедри форми.

Изведнъж погледът на Фостър бе привлечен от нещо при входа на канала, който се врязваше в кораловия риф и водеше към открито море. Нещо ставаше под водата. Беше сигурен, че някакъв предмет или някакво морско същество нарушаваше покоя на дълбините. Въпреки че не можеше да го види, струваше му се, че то се движи през рифа към лагуната.

— Там има нещо! — рязко подхвърли той на жена си и скочи на крака. Фостър хукна към водата и започна да вика и сочи към канала. Неговите викове и бурното му ръкомахане бързо привлякоха останалите и скоро на брега се струпа цяла тълпа от близкия басейн и съседните ресторанти.

Инструкторът по сърф на семейство Санг чу Фостър и обърна поглед в посоката, която сочеше показалецът му. Той съзря приближаващото вълнение във водата и като подбра Ким и Ли, бързо ги избута към брега. После скочи върху сърфа и се понесе през лагуната, за да предупреди семейство Кейн, които без да подозират нищо, щяха да се изпречат на пътя на незнайния дух, който, по всичко личеше, възнамеряваше да нахлуе в лагуната.

Едуард Кейн, чиято съпруга се полюшваше наблизо, плуваше в блажено неведение за опасността и разглеждаше сякаш изваяната от някой скулптор градина от корали през маската си за гмуркане, очарован от ярките цветове и стрелкащите се наоколо пасажи от блестящи рибки.

Той чу някакво буботене в далечината, но си помисли, че това по всяка вероятност е някой от почиващите, който се носи и подскача по водата с джет ски. В този миг, с едно абсолютно съгласувано, като че ли предварително отрепетирано движение, рибките внезапно се устремиха напред и изчезнаха. Кейн почувства как кожата му настръхва от страх. Първата мисъл, която му мина през ума, беше, че в лагуната се е промъкнала акула.

Кейн измъкна главата си над повърхността и се заоглежда за издайническата перка, която би трябвало да пори водата. За щастие, такава не се виждаше. Всичко, което съзря, беше един сърф, който се носеше към него и съпругата си, която дремеше върху плажния дюшек. Той чу виковете от брега, обърна се и забеляза тълпата от курортисти и служители на комплекса, която трескаво сочеше към канала.

Изведнъж дочу тътен, водата потрепери и започна да се вълнува. Той отново потопи главата си под повърхността. Какво, за бога, ставаше? — зачуди се той. Пред погледа му, на не повече от петдесет метра, от тюркоазената бездна изпълзя нещо огромно и безформено, зеленясало и покрито с кафява тиня.

Той сграбчи един от ъглите на дюшека, върху който лежеше съпругата му и започна да гребе като обезумял към едно коралово възвишение, което се подаваше над повърхността на водата. Тя нямаше представа какво се опитва да направи той и продължи да се държи здраво, като си мислеше, че обхванат от игриво настроение, съпругът й е решил да я катурне във водата.

Без да ги удостои с внимание, страховитото нещо с клатушкане подмина рифа, навлезе в лагуната и се устреми право към брега. Като някакво огромно чудовище, слязло от екрана на някой филм на ужасите за морските глъбини, то бавно се измъкна от лагуната. Тълпата от загубили ума и дума курортисти се раздели на две и му направи път, а огромното нещо, от което се стичаше вода и под чиято тежест пясъкът се тресеше, се промъкна между две палми и спря.

Онемели, всички стояха като приковани и го наблюдаваха. Едва сега успяха да видят, че това беше огромна машина, която се придвижваше с помощта на широки гъсенични вериги, над които беше разположен корпус във формата на пура. Във въздуха се издигаха две механични ръце подобно на мутиралите пипала на някое гигантско насекомо. Колонии от ракообразни животинки бяха полепнали в процепите от външната му страна, покрита с втвърдена кафява кал и тиня, която правеше невъзможно да се види какво има в иначе прозрачната предна част.

Дочу се приглушено дрънчене, някой разхерметизира един люк, разположен в горната част и отметна капака му назад.

Пред очите им бавно се появи глава с рошава черна коса и брада. Лицето изглеждаше изтощено и изпито, но от хлътналите, обградени с тъмни кръгове зелени очи бликаше енергия. Те огледаха слисаните зрители и се спряха на един младеж, който стискаше с двете си ръце объл поднос.

После устните се разтегнаха в широка ослепителна усмивка и прозвуча дрезгав глас:

— Ако не се лъжа, ти си сервитьор?

— Да… сър.

— Чудесно! След като цял месец бях на диета от плесенясали болонски сандвичи и кафе, сега съм готов да убивам за салата от раци и текила с лед.

Четири часа по-късно, утолил до насита глада си, Пит спеше най-приятния и крепък сън, който някога го беше спохождал.