Клайв Къслър
Дракон (22)

21

Опасенията на Пит, че някой им бе скроил номер, се потвърдиха напълно, когато пред очите му се изправи сградата на Главното федерално управление.

Микробусът, който ги бе взел от военновъздушната база „Андрюс“, беше без опознавателни знаци и странични прозорци. Той свърна от Конститюшън авеню, подмина един магазин за продажба на дрехи втора ръка, тръгна надолу по една мръсна уличка и спря пред стъпалата на една занемарена шестетажна тухлена сграда, която се намираше зад един паркинг. Пит прецени, че основите й са били положени през тридесетте.

Цялото здание бе порутено. Няколко прозореца бяха счупени и заковани с дъски. Черната боя по балконите от ковано желязо се лющеше, тухлите бяха силно ерозирали от времето и се ронеха и като последен щрих към всичко това един дръглив скитник се бе проснал върху напуканите бетонни стъпала до един кашон, пълен с неописуемо мръсни неща.

Двамата федерални агенти, които ги ескортираха от Хаваи, ги поведоха нагоре по стъпалата. Те не обърнаха внимание на бездомния скитник, докато Сандекър и Джордино му хвърлиха просто по един мимолетен поглед. Повечето жени биха погледнали бедняка със съчувствие или отвращение, но Стейси кимна и му се усмихна леко.

Любопитен, Пит се спря и каза:

— Хубав ден за слънчев тен.

Скитникът, чернокож мъж към четиридесетте, вдигна поглед.

— Сляп ли си, човече? За какво ми е на мен този тен?

Пит позна острия проницателен поглед на професионален съгледвач, който не пропусна да изследва до милиметър ръцете, дрехите, тялото и лицето на Пит, в този порядък. Това определено не бе блуждаещият поглед на бездомник от крайните улички и квартали.

— О, не знам — отвърна Пит с дружелюбен тон. — Може да ти потрябва, когато си вземеш пенсията и се преместиш да живееш в Бермуда.

Скитникът се усмихна. В устата му блеснаха два реда бели и здрави зъби.

— Пожелавам ти безопасен престой, мой човек.

— Ще се опитам — каза Пит, развеселен от странния отговор.

Той премина през първия пръстен от дегизирани часовои и последва останалите във фоайето на сградата.

Отвътре тя бе също така занемарена, както бе отвън. Миришеше неприятно на дезинфектиращи препарати. Зелените плочки на пода бяха силно изтъркани, стените голи и изцапани от хиляди отпечатъци от пръсти, наслагвани едни върху други през годините. Единственият предмет в мръсното фоайе, който изглеждаше добре поддържан, бе една старомодна пощенска кутия. Табелката й от масивен месинг лъщеше под светлината на покритите с прах осветителни тела, които висяха от тавана, а американският орел над думите „Поща на САЩ“ блестеше така, както бе блестял в деня, в който е бил излят от калъпа си. За Пит това бе един странен контраст.

Вратата на един стар асансьор се плъзна и се отвори безшумно. Мъжете от НЮМА с изненада откриха, че вътрешността му бе облицована с блестящо хромово покритие и че оператор на асансьора бе един американски морски пехотинец, облечен в синя униформа. Пит забеляза, че Стейси се държеше така, сякаш предварително бе подготвена за това.

Пит влезе последен. В блестящите стени от хром той видя отражението на уморените си, зачервени очи и прошарената набола брада. Морският пехотинец затвори вратата и асансьорът тръгна със зловеща тишина. Пит не можеше да усети никакво движение. Нямаше табло или мигащи лампички над вратата, които да указват минаващите етажи. Единствено вътрешното му ухо долови, че пътуваха много бързо надолу, като се спускаха на голяма дълбочина.

Накрая вратата се отвори към едно фоайе и коридор, които бяха толкова чисти и спретнати, че с тях можеше да се гордее всеки един от онези капитани, които не оставяха и минутка свободна на екипажа си от чистене и миене на кораба. Федералните агенти ги поведоха към втората врата от асансьора и отстъпиха встрани. Групата мина през едно празно пространство между външната и вътрешната врата, което Пит и Джордино веднага разпознаха като въздушна камера, чиято цел бе да направи стаята звуконепроницаема. След като втората врата се затвори, те чуха как въздухът бе шумно изпомпан.

Пит се усети, че стои в едно помещение, което не познаваше тайни. Това бе една огромна заседателна зала с нисък таван, която бе така изолирана от външния шум, че разположените в ниши флуоресцентни лампи бръмчаха като пчели, човешкият шепот можеше да се чуе на десет метра, а нормалните разговори звучаха почти като викове. В средата на помещението се намираше една масивна стара библиотечна маса, закупена някога от Елеонор Рузвелт за Белия дом. От нея се носеше силен мирис на препарат за лъскане на мебели.

На централно място върху нея бе поставена една фруктиера с десертни ябълки. Подът под масата бе застлан с фин стар персийски килим с кървавочервен цвят.

Стейси отиде до срещуположната страна на масата. Един мъж се надигна и я целуна леко по бузата. В гласа, с който той я поздрави, се долавяше тексаски акцент. Той изглеждаше млад, поне шест-седем години по-млад от Пит. Стейси не направи опит да го представи. Тя и Пит не бяха си разменили нито една дума, след като се качиха на борда на реактивния „Гълфстрийм“ в Хаваи. Тя се опитваше непохватно да си придаде вид, че не забелязва присъствието му, като държеше гърба си обърнат към него.

Двама мъже с азиатски черти седяха заедно до приятеля на Стейси. Те разговаряха с тих глас и не си направиха труда да вдигнат поглед, докато Пит и Джордино стояха и разглеждаха стаята. Един мъж, който имаше вид на завършил Харвард и носеше костюм с жилетка, украсена с ключа на Фи Бета Капа върху верижката на часовника си, седеше встрани от другите и четеше папка с документи.

Сандекър се отправи към един стол до централното място на масата, седна и запали една от своите навити по специален начин хавански пури. Той видя, че Пит изглеждаше изнервен и неспокоен. Чертите му се бяха променили до неузнаваемост.

Към тях се приближи един слаб, по-възрастен мъж, чиято коса бе до раменете. В ръката си той държеше лула.

— Кой от двамата е Дърк Пит?

— Аз съм — отвърна Пит.

— Франк Манкузо — каза непознатият, като протегна ръка. — Съобщиха ми, че ще работим заедно.

— Водите с един ход — каза Пит, като му разтърси здраво ръката и представи Джордино. — Приятелят ми тук, Ал Джордино и аз сме в неведение.

— Събрани сме, за да съставим един МЕР.

— Какво?

— МЕР, акроним на Междуведомствен Екип за Разследване.

— О, боже — изохка Пит, — само това ми липсваше. Единственото, което искам да направя, е да си отида вкъщи, да си налея текила върху бучки лед и да се строполя в леглото.

Преди да може да продължи с тъжбите си, в заседателната зала влезе Реймънд Джордън, придружен от двама мъже, чиито лица бяха толкова весели, колкото лицата на пациенти, на които лекарят току-що е съобщил, че черният им дроб е прояден от гъбични израстъци от джунглата на Борнео. Джордън се насочи право към Сандекър и го поздрави сърдечно.

— Приятно ми е да те видя, Джим. Дълбоко ценя твоето съдействие в тази каша. Знам, че е било удар за вас да загубите проекта си.

— НЮМА ще построи друг — заяви Сандекър с обичайния си самоуверен тон.

Джордън седна начело на масата. Заместниците му седнаха до него и поставиха няколко папки с документи на масата пред него.

Въпреки че бе седнал, Джордън не се облегна назад. Тялото му бе изправено неподвижно, като гръбнакът му едва докосваше облегалката на стола. Сдържаните му черни очи обходиха бързо лицата пред него, сякаш се опитваха да прочетат мислите на всеки един от присъстващите. След това той се обърка директно към Пит, Джордино и Манкузо, които все още стояха прави.

— Господа, бихте ли се разположили удобно?

За няколко мига настъпи тишина, докато Джордън подреждаше папките пред себе си. Атмосферата навяваше на тежки мисли и бе изпълнена с онази напрегнатост и загриженост, които водеха до язва.

Пит седеше с безизразно изражение. Мислите му бяха на друго място. Умът му не бе подготвен за водене на тежки разговори, тялото му бе уморено от напрежението на последните два дни. Това, за което копнееше, бе един горещ душ и осем часа сън. Но той си наложи волята да продължи участието си в заседанието от уважение към адмирала, който бе в края на краищата негов шеф.

— Аз се извинявам — започна Джордън — за всички неудобства, които може да съм причинил, но се страхувам, че сме изправени пред една критична ситуация, която може да засегне сигурността на нашата нация. — Той направи пауза, за да погледне надолу към личните досиета върху бюрото пред него. — Неколцина от вас ме познават, както и някои от вас са работили с мен в миналото. Мистър Пит и мистър Джордино. Вие сте в малко неизгодно положение в сравнение с мен, тъй като аз знам нещо за вас, но вие знаете твърде малко за мен.

— По-скоро нищо — предизвика го Джордино, като избегна гневния поглед на Сандекър.

— Съжалявам — каза учтиво Джордън. — Казвам се Рей Джордън и съм упълномощен лично със заповед от президента да ръководя всички дела, касаещи националната сигурност, както външна, така и вътрешна. Операцията, която ще предприемем, покрива и двете страни. За да обясня ситуацията и вашето присъствие тук, ще дам думата на моя заместник-директор по оперативните въпроси мистър Доналд Кърн.

Кърн бе нисък, мършав и кокалест. Изключително хладнокръвните му синьо-зелени очи сякаш четяха мислите на всички в залата. На всички, с изключение на Пит. Погледите им се сблъскаха така, сякаш два куршума се бяха срещнали във въздуха, без нито един от тях да може да надделее над другия или да се остави да бъде победен.

— Най-напред — започна Кърн с изненадващо басов глас, докато все още се мъчеше да разгадае Пит, — ние всички ще станем част от една нова федерална организация, която се състои от следователи, специалисти, поддържащ персонал, експерти, които ще анализират подробно всеки един случай, и полеви агенти — всичките събрани с цел да премахнат една сериозна заплаха за много хора тук и по целия свят. Накратко, екип МЕР.

Той натисна единия от няколкото бутона на едно табло върху бюрото си и се обърна към стената. Върху нея, осветена отзад, се показа схемата на организационната структура. Най-отгоре имаше едно кръгче, последвано отдолу от по-голям кръг. От него, подобно на крака на паяк, излизаха четири по-малки окръжности.

— Най-горният кръг представлява командният център тук във Вашингтон — започна лекцията си той. — По-долният е нашият център за събиране на информация, който се намира на тихоокеанския остров Корор от веригата острови на република Палау. Резидентът, който ще действа като директор на полевите операции, е Мел Пенър.

Той млъкна и посочи с поглед към Пенър, който бе влязъл в стаята заедно с него и Джордън.

Пенър кимна с червендалестото си, набръчкано като рипсено кадифе лице и лениво вдигна ръка. Той нито погледна към другите около масата, нито се усмихна.

— Прикритието на Мел е, че е социолог от Ю Си Ел Ей, който изучава местната култура — добави Кърн.

— Мел ни излиза евтино — засмя се Джордън. — Обзавеждането на дома и офиса му включва едно походно легло, телефон, машина за унищожаване на документи и едно работно бюро, което му служи още за трапеза и за поставка на електрическия му котлон.

Браво на Мел, помисли си Пит, докато се мъчеше да остане буден, полуучуден от продължителните им встъпителни речи, преди да пристъпят направо към въпроса.

— Нашите групи ще носят кодови имена — продължи Кърн. — Кодовете ще бъдат различни марки автомобили. Например ние в централното командване ще бъдем известни като „група Линкълн“. Мел Пенър е „група Крайслер“. — Той направи пауза, за да потупа съответните кръгчета от схемата, преди да продължи. — Мистър Марвин Шоуолтър, който между другото е заместник-директор по сигурността към Държавния департамент на САЩ, ще работи в нашето посолство в Токио и ще поеме всички дипломатически проблеми от японска страна. Кодът на неговата група е „Кадилак“.

Шоуолтър се изправи, пипна ключа си от Фи Бета Капа и се поклони с глава.

— Удоволствие е да работя с всички вас — каза изискано той.

— Марв, ти ще информираш най-важния си персонал, че нашите оперативни агенти от МЕР ще започнат да действат по места, за да бъдат в течение, ако случайно забележат нещо, което може да им изглежда като неправомерни действия. Не искам нашето положение да бъде компрометирано от някое съобщение по канала за комуникации на посолството.

— Ще се погрижа за това — обеща Шоуолтър.

Кърн се обърна към Стейси и брадатия мъж, който седеше до нея.

— Мис Стейси Фокс и доктор Тимъти Уедърхил, тези от вас, които не са били представени, ще оглавяват разследването тук у дома. Прикритието им ще бъде като журналист и фотограф от „Денвър трибюн“. Те ще бъдат „група Буик“. — След това той направи жест към двамата мъже с азиатски произход. — „Група Хонда“ се състои от мистър Рой Орита и мистър Джеймс Ханамура. Те отговарят за най-критичната фаза от разследването — самата Япония.

— Преди Дон да продължи инструктажа — каза Джордън, — има ли някакви въпроси?

— Как ще се свързваме едни с други?

— Като протегнете ръка и натиснете бутон — отвърна Кърн. — Използването на телефон е нещо обичайно и не събужда подозрение. — Той натисна друг бутон на таблото и на екрана се появи една последователност от цифри. — Запомнете този номер. Ще ви дадем една засекретена линия, която ще бъде поддържана двадесет и четири часа в денонощието от един оператор, който е напълно информиран и знае къде да намери всеки един от нас в който и да е момент.

— Бих добавил — каза Джордън, — че вие трябва да се обаждате на всеки седемдесет и два часа. Ако пропуснете, незабавно ще бъде изпратен някой, който да ви открие.

Пит, който балансираше стола си на задните му крака, вдигна ръка.

— Аз имам въпрос.

— Мистър Пит?

— Ще бъда много благодарен, ако някой все пак благоволи да ми каже какво, по дяволите, става тук.

За момент настъпи мъртва тишина. Присъстващите не можеха да повярват на ушите си. Както и се очакваше, всички около масата с изключение на Джордино погледнаха Пит с присвити погледи на неодобрение.

Джордън се обърна към Сандекър, който поклати глава и каза сприхаво:

— Както помолихте, Дърк и Ал не бяха информирани за ситуацията.

Джордън кимна.

— Допуснал съм пропуск, като не съм ви информирал. Грешката е моя. Простете ми, господа. Отнесохме се към вас по един твърде недостоен начин, след всичко, което преживяхте.

Пит хвърли един проницателен поглед към Джордън.

— Вие ли стояхте зад операцията за шпиониране на геоложката колония на НЮМА?

Джордън се поколеба, след което каза:

— Ние не шпионираме, мистър Пит, а наблюдаваме. Да, аз дадох заповедта. Случи се така, че един британски океанографски екип работеше в северния Тих океан и те ни оказаха съдействие, като преместиха дейността си във вашия район.

— А експлозията на повърхността, която помете британския кораб и екипаж и причини земетресение, което изравни със земята осем години упорит изследователски труд, и това ли беше ваша идея?

— Не, това бе една непредвидена трагедия.

— Може би съм пропуснал нещо — каза грубо Пит. — Но в главата ми все се върти нелепата мисъл, че сме на една и съща страна.

— Да, на една и съща страна сме, мистър Пит, уверявам ви — тихо отговори Джордън. Той кимна към адмирал Сандекър. — Вашата база, „Мочурливи поля“, както я наричате, бе построена при такива строги мерки за сигурност, че нито едно от нашите разузнавателни ведомства не знаеше, че тя съществува.

Пит го прекъсна.

— И когато надушихте за проекта, честолюбието ви бе накърнено и вие решихте да разследвате.

Джордън не бе свикнал да се отбранява, но въпреки това избягваше погледа на Пит.

— Стореното, сторено. Съжалявам за трагичната загуба на толкова много хора, но ние не можем да носим цялата отговорност за това, че сме изпратили оперативните си агенти на опасно място в погрешен момент. Ние не бяхме предупредени предварително, че един японски автотранспортен кораб ще превозва тайно атомни бомби през океана, нито можехме да предскажем, че тези бомби ще избухнат случайно в непосредствена близост до двата невинни кораба и вашата геоложка колония.

За момент Пит бе зашеметен от разкритието. След малко изненадата му изчезна така бързо, както бе дошла. Няколко парчета от мозайката се бяха подредили. Той погледна Сандекър и когато заговори, в гласа му се чувстваше болка.

— Ти си знаел, адмирале, знаел си още преди да напуснеш Вашингтон и не каза нищо. „Тъксън“ не е дошла да спасява Планкет и мен. Тя е била там да регистрира радиоактивността и да търси отломки.

Това бе един от редките случаи, когато Пит и Джордино са виждали Сандекър да почервенява от огорчение.

— Президентът помоли да се закълна, че ще пазя тайна — каза бавно той. — Аз никога не съм те лъгал, Пит, но нямах друг избор освен да мълча.

Пит изпита съжаление към адмирала. Разбра, че трябва да му е било много трудно да избягва въпросите на двама близки приятели. Той обаче не положи никакво усилие да прикрие възмущението си от Джордън.

— Защо ние сме тук? — поиска да узнае той.

— Президентът лично одобри избора на всеки член на групите — отвърна Джордън. — Всички вие имате минало и опит, които са от жизненоважно значение за успеха на тази операция. Адмиралът и мистър Джордино ще съставят заедно един проект за претърсване на океанското дъно, с цел намиране на веществени доказателства от кораба, който се е взривил. За протокола техният код е „Мерцедес“.

Пит присви уморените си очи и погледна втренчено Джордън.

— Отговорихте на въпроса ми само наполовина.

Джордън изпълни молбата му, като каза:

— Стигам до това. Вие и мистър Манкузо, с когото вярвам сте се запознали, ще действате като група за поддръжка.

— Поддръжка на какво?

— За фазата на операцията, която изисква претърсване под земята или под водата.

— Кога и къде?

— Тепърва предстои да се определи.

— А нашето кодове име?

Джордън погледна към Кърн, който разлисти една папка с документи, след което поклати глава.

— Те все още не са получили такова.

— Може ли осъдените да измислят свой собствен код? — попита Пит.

Джордън размени поглед с Кърн и сви рамене.

— Не виждам защо не.

Пит се усмихна на Манкузо.

— Имаш ли предпочитание?

Манкузо отпусна надолу лулата си.

— Оставям на теб — каза любезно той.

— Тогава ще бъдем група „Статс“.

Джордън изви глава.

— Моля?

— Никога не съм го чувал — изръмжа Кърн.

— „Статс“ — произнесе отчетливо Пит. — Един от най-хубавите класически автомобили на Америка, произвеждан от хиляда деветстотин и единадесета до хиляда деветстотин тридесет и пета в Индианаполис, щата Индиана.

— Харесва ми — кимна съгласен Манкузо.

Кърн изгледа Пит с присвити като на пор очички.

— Вие не ми правите впечатление на човек, който взема тази операция на сериозно.

Джордън сви примирено рамене.

— Щом това ги прави щастливи.

— Окей — каза твърдо Пит, — сега, след като най-важната точка от дневния ред е изпълнена, аз смятам да стана и да изляза оттук. — Той направи пауза, за да погледне оранжевия циферблат на стария си водолазен часовник „Докса“. — Бях довлечен тук пряко волята си. През последните две денонощия съм спал точно три часа и съм се хранил само веднъж. Трябва да се изкъпя. А все още не знам какво всъщност се е случило. Вашите цивилни пазачи и подразделението от морски пехотинци могат да ме спрат, разбира се, но тогава може да се нараня и не ще мога да участвам в групата. А, да, има още един въпрос, който никой не се е сетил да постави.

— Какъв е той? — попита Кърн с нарастващ гняв.

— Не си спомням Ал и аз да сме били официално помолени да постъпим в групата като доброволци.

Кърн реагира така, сякаш че бе глътнал лютиво чушле.

— За какво говориш, доброволец?

— Знаете ли, това е човек, който по своя собствена воля предлага услугите си за изпълнение на някоя задача — обясни с леден тон Пит. Той се обърна към Джордино. — Беше ли официално поканен на партито, Ал?

— Не, освен ако поканата ми не се е загубила по пощата.

Пит погледна предизвикателно Джордън в очите.

— Аз бях дотук.

След това той се обърна към Сандекър.

— Съжалявам, адмирале.

— Тръгваме ли? — каза Джордино.

— Да, хайде.

— Вие не можете да излезете — каза Кърн с непоклатима категоричност. — Вие сте обвързани с договор към правителството.

— Не съм сключвал договор да се правя на таен агент. — Гласът на Пит бе спокоен, без капчица вълнение. — И освен ако не е имало революция, след като се върнахме от дъното на океана, ние все още сме една свободна страна.

— Един момент, моля — каза Джордън, който мъдро прие гледната точка на Пит.

Джордън разполагаше с власт в невероятни граници и бе свикнал да държи камшика в ръка. Но той бе също така и много съобразителен и знаеше кога да се носи по течението, дори ако то бе в неблагоприятна посока. Той погледна Пит с любопитен интерес. В него той не видя нито омраза, нито арогантност, а само един изтощен мъж, който е бил подложен на твърде много изпитания. Той бе проучил досието на директора, завеждащ специалните проекти на НЮМА. Миналото на Пит бе като приключенски роман. Подвизите му бяха прочути и уважавани. Джордън бе достатъчно умен, за да не превърне в противник човека, когото бе успял с дяволски късмет да привлече в своя екип.

— Мистър Пит, ако проявите търпение още няколко минути, аз ще ви съобщя това, което трябва да знаете. Някои подробности ще останат в тайна. Не мисля, че е разумно вие и някои други хора, присъстващи на тази маса, да знаете всичко за ситуацията. Не че аз имам нещо против. Това се налага единствено за вашата безопасност. Разбирате ли?

Пит кимна.

— Слушам ви.

— Япония притежава бомбата — разкри шефът на Националната служба за сигурност. — Откога я имат и колко са произвели, не е известно. Като се има предвид напредъка на ядрената й технология, Япония е имала възможност да произвежда бойни глави повече от едно десетилетие насам. И въпреки че непрекъснато тръбят наляво и надясно, че спазват договора за неразпространение на ядрените оръжия, някой или някои вътре в структурата на властта е решил, че имат нужда от една възпираща сила, с която да шантажират другите.

Малкото, което знаем, идва след събитието. Един японски кораб, превозващ автомобили „Мурмото“ и две или повече ядрени устройства, се взривява насред Тихия океан, като унищожава заедно със себе си и един норвежки товаро-пътнически лайнер и британски изследователски кораб с екипажите им. Защо на един японски кораб е имало атомни бомби? Те са ги транспортирали тайно с цел да ги внесат в американски пристанища. С каква цел? Вероятно ядрен шантаж. Япония може да притежава бомбата, но тя няма ракети или бомбардировачи с далечен обсег на действие, които да я пренесат. И така, какво бихме направили, ако сме на тяхно място, за да защитим една мощна финансова структура, която бърка из джобовете на всички страни по света? Ще внесем тайно ядрени оръжия в която и да е държава или общност от държави, като например Европа, които представляват заплаха за нашата икономическа империя, и ще ги скрием на стратегически места. След това ако някоя страна, да речем Съединените щати, изпадне в ярост от това, че нашите японски лидери са се опитали да диктуват политиката на Белия дом, Конгреса и деловите среди, американците ще отвърнат на удара, като откажат да изплатят обратно стотиците милиарди долари, отпуснати в заем на тяхното финансово министерство от нашите японски банки. Те също така ще заплашат с бойкот и търговски ограничения за всички японски стоки. Крайни мерки, които сенатор Майк Диас и депутатката от Конгреса Лорън Смит предлагат в Капитолия в същия този час. И ако предположим, само предположим, че на президента в един момент всичко това му дойде до гуша, той ще заповяда на елитните си бойни части да наложат блокада на японските острови, като прекъснат всички наши доставки на нефт и на жизненоважни суровини, спирайки по този начин цялото ни производство. Разбрахте ли всичко дотук?

Пит кимна.

— Да.

— Този сценарий за развитие на събитията не е преувеличен, особено когато американският народ един ден осъзнае, че всяка година работи по един месец, за да плати дълговете към чужди, в повечето случаи японски кредитори. Разтревожени ли са японците? Не и когато разполагат с възможността да натиснат копчето и да вдигнат във въздуха който и да е град по света, точно навреме за новините в шест часа. Защо сме се събрали тук? За да ги спрем, като открием къде са скрити бомбите. И да ги спрем, преди те да са открили, че сме по петите им. Ето къде се намесва група „Буик“. Стейси е оперативен агент от Агенцията за национална сигурност. Тимъти е ядрен учен, чиято специалност е откриването на радиоактивност. Група „Хонда“, водена от Джеймс и Рой, които са опитни полеви агенти на ЦРУ, ще се съсредоточи върху откриването на източника на бомбите и командния център, който контролира експлозиите. Кошмарът ужасен ли е? Абсолютно. Животът на петстотин милиона души — нациите, които конкурират Япония — зависи от това, което ние, събраните около тази маса, ще можем да постигнем в близките няколко седмици. По-скоро от невежество, отколкото от мъдрост нашият Държавен департамент не ни позволява тайни наблюдения над приятелските държави. Като предна линия на системата за ранно предупреждение на нашата страна, ние сме принудени да тичаме в сенките и да умираме в забвение. Алармените звънци всеки момент могат да зазвънят и ако щете ми вярвайте, мистър Пит, този екип МЕР е последното средство за борба срещу едно бедствие от колосален мащаб. Получихте ли ясна представа?

— Да… — каза бавно Пит. — Благодаря ви, мистър Джордън. Картината ми е ясна.

— Сега ще се присъедините ли официално към групата?

Пит стана и за всеобщо удивление на всички присъстващи с изключение на Джордино и Сандекър, каза:

— Ще си помисля.

И излезе от стаята.

Когато слезе надолу по стълбите и стъпи на уличката край занемареното старо здание, Пит се обърна и погледна нагоре към мръсните стени и закованите с дъски прозорци. Той поклати глава в почуда, след което погледна към часовия в дрипавите дрехи, който се бе проснал върху стъпалата, и промърмори на себе си:

— Значи това са очите и ушите на великата република.

 

 

Джордън и Сандекър останаха в заседателната зала, след като другите се бяха изнизали навън.

Начумереният дребен адмирал погледна Джордън и се усмихна леко.

— Имаш ли нещо против пурата ми?

Джордън направи гримаса на отвращение.

— Не си ли малко позакъснял с въпроса си, Джим?

— Неприятен навик — кимна Сандекър. — Но въобще не ме е грижа дали духам дим в лицето на някого, особено ако той издевателства над мои хора. А ти, Рей, правеше точно това, издевателстваше над Пит и Джордино.

— Знаеш много добре, че сме в кризисно положение — каза сериозно Джордън. — Нямаме време да угаждаме на разни примадони.

Лицето на Сандекър помрачня. Той посочи към досието на Пит, което стоеше отгоре на купа документи пред Джордън.

— Не си свършил домашната си работа както трябва, иначе щеше да знаеш, че Дърк Пит е по-голям патриот от теб и мен, взети заедно. Малцина са тези, които са сторили толкова много за своята родина. Хората от неговия тип са останали малко на брой. Той все още си подсвирква „Янки Дудъл“ под душа и вярва, че ръкостискането е равносилно на сключен договор и че думата на човек е негово задължение. Той също може да бъде и дяволски хитър и лукав, стига да смята, че помага за запазването на звездите и ивиците^[1], американското семейство и бейзбола.

— Щом знае колко е критична ситуацията — каза Джордън озадачен, — защо даде уклончив отговор и напусна?

Сандекър го погледна, след това погледна частта от организационната схема на осветения отзад екран, където Кърн бе дописал „група Статс“.

— Силно си подценил Дърк — каза той с почти тъжен тон, — ти не знаеш и не би могъл да знаеш, че той вече е започнал да съставя план, с който ще увеличи шансовете за успех на твоята операция.