Клайв Къслър
Дракон (74)

73

Президентът и неговите изпитващи безкрайно облекчение сътрудници от Съвета за национална сигурност посрещнаха новината за пълното унищожение на центъра „Дракон“ с уморени усмивки и тихи ръкопляскания. Те всички бяха твърде изтощени, за да се отдадат необуздано на радостта, която изпитваха. Мартин Броган, шефът на ЦРУ, сравни преживяното със собственото си очакване цяла нощ в болницата жена му да роди първата им рожба.

Президентът слезе в оперативния пункт, за да поздрави лично Рей Джордън и Дон Кърн. Цялото му същество ликуваше, а лицето му направо сияеше като някой летищен маяк.

— Вашите хора свършиха страхотна работа — заяви президентът, докато разтърсваше енергично ръката на Джордън. — Цялата нация ви е задължена.

— Почестите са за членовете на МЕР — каза Кърн. — Те наистина извършиха невъзможното.

— Ала дадоха и жертви — тихо произнесе Джордън. — Джим Ханамура, Марв Шоуолтър и Дърк Пит. Скъпо ни излезе тази операция.

— Нещо ново за Пит? — попита президентът.

Кърн поклати глава.

— Почти вън от съмнение е, че той и неговият съд за дълбоководни геоложки проучвания са били пометени при сеизмичното свличане и затрупани.

— „Пирамидър“ не откри ли някаква следа от него?

— По време на първото прелитане на сателита над зоната след експлозията и разместването на пластовете имаше толкова голяма завихреност, че камерите изобщо не са успели да уловят образа на съда.

— Може би ще успеете да го откриете при следващото прелитане — заяви с надежда президентът. — Ако съществува дори и най-малката възможност той все още да е жив, искам да се организира и предприеме широкомащабна спасителна операция. Дължим на Пит живота си и нямам намерение да го изоставя.

— Ще се погрижим за това — обеща Джордън. Но умът му вече започваше да се насочва към други дела.

— Нещо ново за адмирал Сандекър?

— Неговият разузнавателен самолет беше улучен от ракета, изстреляна от центъра „Дракон“. Пилотът успял да се приземи успешно с прибрани колесници на пистата в Наха, на остров Окинава. Според първоначалните сведения самолетът е пострадал тежко и е загубил всякаква връзка.

— Жертви?

— Няма — отвърна Кърн. — Цяло чудо е, че са оцелели, ако не се броят няколко порязвания и натъртвания.

Президентът кимна замислено.

— Сега поне вече знаем защо връзката с тях изведнъж прекъсна.

Държавният секретар Дъглас Оутс пристъпи напред.

— Още добри новини, господин президент — каза той, като се усмихваше. — Групите за издирване, съставени от представители на Съветския съюз и на европейските страни, са открили почти всички коли бомби, скрити на териториите на техните държави.

— Трябва да благодарим на МЕР за това, че членовете му откраднаха плановете с местоположението им — обясни Кърн.

— За нещастие, това не ни помогна кой знае колко — каза Джордън.

Кърн кимна.

— Съединените щати, а не Европейският съюз или страните от Източния блок представляваха главната заплаха за проекта „Кайтен“. Ние се оказахме в затруднено положение, когато Цубой и Йошишу разбраха със сигурност, че Сума е в ръцете ни и наредиха колите у нас да бъдат скрити на нови места.

Президентът погледна към Джордън.

— Открихте ли други?

— Още шест. — Директорът на ЦРУ леко се усмихна. — Сега вече разполагаме с повече време и би трябвало да открием останалите, които вече не представляват заплаха за националната сигурност.

— Цубой и Йошишу?

— Смятаме, че са се удавили.

Президентът изглеждаше доволен, а така и се чувстваше. Той се обърна и изгледа всички присъстващи в залата.

— Господа — заяви той, — от името на признателния американски народ, който никога не ще узнае, че сте го спасили на косъм от неминуема гибел, ви благодаря.

Кризата беше отминала, ала вече се задаваше друга. В късните следобедни часове на същия ден, по границата между Иран и Турция бяха избухнали престрелки. Започнаха да пристигат първите доклади за кубински военен „Миг-25“, който беше свалил американски пътнически самолет, пълен с туристи, които се завръщали от Ямайка.

Скоро в настъпилата бъркотия издирването на един човек остана на заден план. Снимачната апаратура, която се намираше на борда на сателита „Пирамидър“, беше насочена към районите на световните събития с по-голяма важност. Щяха да минат почти четири седмици преди очите на сателита отново да се обърнат към морето край бреговете на Япония.

Но от „Големият Бен“ нямаше и следа.