Клайв Къслър
Дракон (41)

40

— Изберете си оръжия — надвика Пит неистовия вой на алармената сигнализация и изби с ритник вратата.

Сандекър не чака да го подканят повторно. Той изскочи от джипа и започна да тършува из шкафа за муниции, стиснал фенерчето под мишница.

— Какво ще желаете, господа? — извика той.

Пит грабна два автоматични пистолета „Колт Комбат Командер“, единият от оксидирана, а другият от неръждаема стомана. Той извади пълнителите.

— Четиридесет и пети, за автоматично оръжие.

Сандекър започна да рови из кутиите в шкафа и само след няколко секунди откри нужния калибър. Той подхвърли на Пит две кутии.

— „Уинчестър Силвър Тилс“. — После се обърна към Джордино. — Ти какво искаш, Ал?

Джордино беше свалил от рафта три ловни пушки „Ремингтън-1100“.

— Калибър дванадесет, две нули.

— Съжалявам — рязко отвърна Сандекър. Той подаде на Джордино няколко кутии с ловни патрони. — Най-доброто, което мога да ти осигуря без предварителна заявка, е магнум четвърти номер с едри сачми. — После се приведе и се втурна към щанда за бояджийски материали.

— Побързайте и изгасете фенерчето — предупреди го Пит, който разби останалия здрав фар с дръжката на единия „Колт“.

Микробусите бяха спрели малко по-нагоре в пресечката извън полезрението на мъжете, които се намираха в магазина. Наемните убийци, облечени в черни костюми на нинджи, бързо и пъргаво се изсипаха от колите. Те не се втурнаха веднага към железарския магазин, а спряха и изчакаха известно време.

Предварително отработената им тактическа операция да направят на решето джипа и мъжете, които се намираха в него, се беше провалила заради Пит, който неочаквано беше изхвърчал с джипа от околовръстното шосе и беше влетял във Фелпс Пойнт. Сега се налагаше на място да разработят нова тактическа операция. Те хладнокръвно обмислиха ситуацията.

Тяхната самонадеяност им попречи да направят правилна преценка. Тъй като тримата мъже, които се опитваха да избягат с джипа, не бяха отвърнали на огъня им, те бяха сигурни, че набелязаните от тях жертви не разполагат с оръжие и нямаха търпение да нахълтат през витрината на магазина и да довършат работата си.

Водачът им, който беше достатъчно благоразумен, ги предупреди с жест да бъдат предпазливи. Той застана в един вход от другата страна на улицата и се взря в тъмнината, която обгръщаше вътрешността на разбития железарски магазин. Въпреки светлината на една самотна улична лампа зад отломките не се виждаше нищо. Тъмнината беше погълнала джипа. Дразнещият вой на алармената инсталация не му позволяваше да чуе никакви други звуци от вътрешността на магазина.

Не разполагаше с много време да анализира ситуацията, защото в апартаментите над няколко от магазините започнаха да светват лампи. Тълпа от свидетели беше последното нещо, от което се нуждаеше в този момент. Освен това трябваше да се съобрази и с местните сили за поддържане на реда и законността. Би могло да се очаква, че само след минути на местопроизшествието щяха да се озоват шерифът и неговите помощници.

А после поради погрешна преценка допусна една фатална грешка. Тъй като си мислеше, без да има основание за това, че мъжете в джипа са получили тежки наранявания при сблъсъка или треперят от страх, той не изпрати част от хората си да завардят задната страна на магазина.

Предвиждаше три минути, за да нападнат джипа, да довършат жертвите си и да се измъкнат с микробусите. Акцията щеше да бъде бърза и лесна, мислеше си той. Като предпазна мярка той простреля уличната лампа и потопи улицата в тъмнина, за да не се виждат силуетите на неговите хора по време на нападението. Опря до устните си свирка и подаде сигнал да приготвят оръжията си и да освободят предпазителите на автоматичните пушки „Сава“, калибър 5.56 милиметра с петдесет и един куршума в пълнителя. После нададе три кратки изсвирвания и настъплението започна.

Те се плъзнаха тихо в мрака като рибарски ботуши в някоя блатиста речна долина в Джорджия, нахълтаха през разбитата витрина по двойки и бързо се загубиха в тъмнината. Първите шестима, които влязоха, замръзнаха по местата си с насочени напред дула, като държаха под прицел цялото помещение, напрягайки очи да пробият мрака.

В този момент между тях внезапно профуча двадесетлитрова тенекиена кутия с разредител за боя. Вместо тапа, в гърловината й беше затъкнат запален парцал. Тя се търколи на тротоара и избухна във водовъртеж от сини и оранжеви пламъци. Като по даден знак Пит и Джордино откриха огън, а Сандекър запокити още една кутия, пълна с летливата течност.

Пит стреляше едновременно с двата колта, като ги насочваше, без да се прицелва внимателно. Масираният огън, който поддържаше, повали тримата приведени вдясно от прозореца мъже почти преди да разберат, че са били улучени. Единият от тях успя да изстреля кратък откос, който попадна в редица от кутии с боя и по купищата изпотрошени и разбити стоки на пода се посипаха разноцветни пръски от емайллак.

Изстрелът на Джордино отхвърли първия мъж вляво обратно през прозореца и тялото му остана да лежи проснато до половина на улицата. Останалите двама бяха само силуети в мрака, но той продължи да стреля по тях, докато патроните в единия „Ремингтън“ свършиха. После го пусна на земята, грабна другия, който предварително беше заредил и продължи да стреля, докато ответният огън не престана.

Пит презареди пълнителите опипом, докато се взираше през пламъците и дима, които обвиваха предната част на магазина. Убийците в черни костюми на нинджи бяха изчезнали, трескаво търсейки прикритие или проснати в канавката зад високия бордюр. Ала те не бяха избягали. Бяха все още там, все така опасни. Пит знаеше, че са зашеметени, но бесни от яд.

Те щяха да се прегрупират и отново да настъпят, но по-обмислено, по-предпазливо. И следващия път щяха да имат видимост — вътрешността на железарския магазин беше ярко осветена от пламъците, които бяха обхванали дървената рамка на витрината. Само след няколко минути цялата сграда и хората в нея можеха да се превърнат в пепел.

— Адмирале? — извика Пит.

— Тук съм — отвърна Сандекър. — На щанда за бои.

— Застояхме се повече, отколкото трябва. Можете ли да потърсите някакъв изход отзад, докато Ал и аз удържаме положението?

— Тръгвам.

— Добре ли си, друже?

Джордино размаха ремингтъна си.

— Нямам нови дупки.

— Време е да тръгваме. Трябва да хванем самолета.

— Разбрано.

Пит огледа за последен път сгърчените трупове на непознатите, които беше убил. Той протегна ръка и смъкна качулката на един от мъртъвците. На светлината от пламъците успя да различи лице с азиатски черти. В гърдите му закипя ярост. Името Хидеки Сума изпълни съзнанието му. Човек, когото не беше срещал, за когото нямаше представа как изглежда. Но мисълта, че Сума беше олицетворение на подлостта и злото, беше достатъчна да изличи угризенията на Пит, че е убил тези мъже. Той беше обзет от хладнокръвна решителност, че човекът, отговорен за смъртта и хаоса, трябва също да умре.

— През щанда за дървен материал — внезапно извика Сандекър. — Има врата, която води към товарната рампа.

Пит сграбчи Джордино за ръката и избута приятеля си напред.

— Тръгваш първи. Аз ще те прикривам.

Стиснал здраво единия от ремингтъните, Джордино се шмугна между рафтовете и изчезна. Пит се обърна и откри за последен път огън с колтовете, като натискаше спусъците толкова силно и бързо, че те стреляха като картечници. Патроните свършиха и автоматичните пистолети замлъкнаха в ръцете му. Той бързо реши да ги задържи и да плати за тях по-късно. Затъкна ги в колана си и хукна към вратата.

Почти успя да я достигне.

Предводителят на убийците, по-предпазлив от всякога след загубата на шестима от хората си, метна две зашеметяващи гранати във вече обхванатия от пламъци магазин, последвани от градушка от куршуми, които започнаха да се сипят край Пит.

В този момент гранатите избухнаха в унищожителна експлозия, която разкъса и опустоши последните останки на „Търговски център за железарски изделия на Оскар Браун“. Ударните вълни срутиха покрива сред дъжд от искри, а гръмотевичният тътен разтърси прозорците на всяка сграда във Фелпс Пойнт, преди да заглъхне в околностите на градчето. Това, което остана, приличаше на пламтящ казан в скелета, който образуваха оцелелите тухлени стени на магазина.

Взривът настигна Пит изотзад и го отхвърли през задната врата над товарната рампа в една уличка зад магазина. Той падна по гръб и дъхът му секна. Все още лежеше там с отворена уста и се мъчеше да си поеме въздух, когато Джордино и Сандекър го вдигнаха на крака, помогнаха му с клатушкане да прекоси задния двор на съседната къща и го довлякоха до естрадата за оркестъра в парка от другата страна на улицата, където поне временно бяха в безопасност.

Алармената сигнализация беше замлъкнала след изгарянето на проводниците и те успяха да чуят воя на сирените от колите на шерифа и пожарната команда, които приближаваха към мястото на пожара.

Джордино, който винаги успяваше да направи така, че последната дума да е негова, и този път се оказа на висота, докато тримата лежаха под покрива на естрадата изтощени, натъртени, но благодарни, че все още са живи.

— Мислите ли — зачуди се невъзмутимо той, като се взираше разсеяно в огъня, който озаряваше утринното небе, — че ги предизвикахме с нещо, казано от нас?