Клайв Къслър
Дракон (51)

50

В късния следобед президентът стоеше върху зелената трева на „Кънтри клуб“ за конгресмени, увлечен в игра на голф.

— Сигурен си в това? Не може да има грешка?

Джордън кимна. Той седеше в количката за голф и наблюдаваше президента, който внимателно изучаваше окосената част на игрището, която започваше от началната площадка на четиринадесетия тур.

— Лошата новина се потвърждава и от факта, че групата вече просрочва с четири часа графика за връзка.

Президентът пое стика с желязна глава номер пет, подаден му от момчето, което обслужваше игрището и се намираше във втората количка за голф, заедно с един агент от Тайните служби.

— Възможно ли е да са били убити?

— Единствената ни информация от британския агент, който се намира в центъра „Дракон“, гласи, че са били заловени малко след като са излезли от подводния тунел, който води към командния център.

— Каква е причината за техния провал?

— Не взехме под внимание армията от роботи на Сума, на които е поверена охраната. Без необходимите средства да внедрим разузнавачи в Япония, ние нямахме представа за техния напредък в роботиката. Технологията им за разработка на механични системи с човешки разум, зрение и свръхбързи реакции беше изненада за нас.

Президентът се приготви за удар, замахна и изпрати топката в края на затревения участък. После погледна към Джордън. Трудно му беше да възприеме идеята за охранителни машини.

— Истински роботи, които вървят и говорят?

— Да, сър, напълно автоматизирани, извънредно подвижни и въоръжени до зъби.

— Каза, че твоите хора могат да сторят невъзможното.

— Няма по-добри от тях в това, с което се занимават. До този момент не съществуваше абсолютно непреодолима система за охрана. Но огромната технологична база на Сума е създала такава. Нашите хора са били изправени пред компютризиран интелект, с когото не са били обучавани да се справят. Нито един оперативен агент в света няма нужната подготовка да се справи с него.

Президентът се настани зад волана на количката за голф и натисна педала на газта.

— Има ли надежда за провеждането на спасителна операция, за да измъкнем хората ти?

Джордън се поколеба, преди да продължи и за момент настъпи мълчание.

— Съмнявам се. Имаме причина да смятаме, че Сума възнамерява да ги убие.

Президентът почувства как го обхваща съжаление към Джордън. За него загубата на почти цяла група от МЕР сигурно беше горчив хап, който трябваше да преглътне. Нито една операция в историята на националната сигурност не беше преследвана от такъв невероятно лош късмет.

— Ще бъде ужасно, когато Джим Сандекър научи, че ще загуби Пит и Джордино.

— Никак не ми се ще аз да го уведомя за това.

— Тогава трябва да взривим този проклет остров под водата, а с него и центъра „Дракон“.

— И двамата знаем, господин президент, че мнението на американския народ, както и на целия свят, ще се стовари върху вас със страшна сила независимо от това, че се опитвате да предотвратите ядрена катастрофа в нейния зародиш.

— В такъв случай трябва да изпратим групите „Делта“, и то бързо.

— Групите от Специалните сили вече се намират в готовност до самолетите си във Военновъздушната база „Андерсън“ на Гуам. Но аз бих ви посъветвал да изчакаме. Все още разполагаме с време моите хора да изпълнят възложената им мисия.

— Как, след като няма никаква надежда да се измъкнат?

— Така или иначе те си остават най-добрите, господин президент. Мисля, че не трябва все още да ги отписваме.

Президентът спря количката за голф до топката, която се намираше само на няколко сантиметра от затревения участък. Момчето, което обслужваше игрището, дотърча със стик с желязна глава номер девет. Президентът погледна към него и поклати глава.

— Оттук ще ми бъде по-лесно да ударя леко към дупката, отколкото да нанеса силен удар. По-добре ми дай къс стик.

След два удара топката падна в дупката.

— Бих искал да имам нужното търпение, за да играя голф — каза Джордън, когато президентът се върна в количката. — Но все си мисля, че съществуват по-важни неща, на които да посветя живота си.

— Никой не е в състояние да работи непрекъснато, без да презареди батериите си — отвърна президентът. Той погледна към Джордън, докато караше към следващата площадка. — Какво искаш от мен, Рей?

— Още осем часа, господин президент, преди да наредите Специалните сили да нападнат.

— Наистина ли смяташ, че твоите хора ще успеят да се справят?

— Смятам, че трябва да им дадем възможност. — Джордън замълча. — Освен това имам още две съображения.

— И те са?

— Вероятността роботите на Сума да разгромят нашите групи от Специалните сили, преди да успеят да стигнат до командния център.

Президентът се усмихна иронично.

— Един майстор на бойните изкуства не би могъл да повали робот, но те едва ли са имунизирани срещу огън от тежкокалибрено оръжие.

— Прав сте сър, но те могат да загубят едната си ръка и да продължат да се бият с вас, а и не кървят.

— А другото съображение?

— Не успяхме да установим местонахождението на мис Смит и сенатор Диас. Подозираме, че е твърде вероятно те да се намират в почивното селище на Сума на остров Сосеки.

— Опитваш се да ме възпреш, Рей. Броган в Лангли е сигурен, че Смит и Диас се намират под стража в Едо. Били са видени и разпознати в помещенията за гости на Сума. — Последва продължително мълчание. — Дяволски добре знаеш, че не мога да ти дам осем часа. Ако твоята група не се появи отново и не завърши операцията до четири часа, ще изпратя Специалните сили.

— Островът на Сума гъмжи от отбранителни ракетни установки. Всяка подводница, която се опита да стовари хора в радиус от двадесет километра от брега, ще бъде потопена, всеки самолет, който спуска парашутисти, ще бъде свален. Дори ако Специалните сили успеят по някакъв начин да стъпят на Сосеки, ще бъдат избити, преди да влязат в центъра „Дракон“.

Президентът обходи с поглед игрището за голф, осветено от залязващото зад върховете на дърветата слънце.

— Ако твоята група се е провалила — замислено каза той, — то ще трябва да жертвам политическата си кариера и да наредя да се изстреля ядрена бомба. Не виждам друг начин да спра проекта „Кайтен“, преди на Сума да се отдаде възможност да го използва срещу нас.

 

 

Седнал в удобен стол в една от стаите, намираща се в подземните етажи на сграда „С“ на Националното управление за сигурност във Форт Мийд, Клайд Инграм, директор на отдела за анализ на научни и технически данни, беше вперил поглед в гигантски телевизионен екран. Яснотата на изображението, получавано от последното поколение разузнавателни сателити, беше направо невероятна.

Изстрелян в космоса по време на тайна мисия на совалката, сателитът „Пирамидър“ беше с много по-разностранни възможности от своя предшественик „Скай Кинг“. Вместо да осигурява единствено подробни снимки и видеозаписи на земята и повърхността на морето, неговите три системи бяха в състояние да заснемат и подземни и подводни обекти.

С просто натискане на бутоните върху пулта за управление Инграм можеше да разположи Голямата птица над кой да е обект на земята и да насочи мощните й камери и датчици така, че да прочете ситните букви на вестник, който лежи върху пейка в някой парк, да разгледа разположението на всеки подземен ракетен комплекс или да види какво вечеря екипажът на някоя подводница, спотайваща се под плаваща ледена маса.

Тази вечер той анализираше кадрите, които показваха морето край бреговете на остров Сосеки. След като откри ракетните установки, скрити в залесената с дървета околност на почивното селище, той съсредоточи усилията си върху откриване и определяне на местоположението на подводните датчици, разположени от групата за охрана на Сума, за засичане на подводници и защита срещу таен десант.

След близо час очите му забелязаха малък предмет, който лежеше на дъното на океана, на тридесет и шест километра в посока североизток и на дълбочина триста и двадесет метра. Той изпрати съобщение на компютъра, че се нуждае от увеличен образ на района около предмета. Компютърът, на свой ред, зададе координатите и заповяда на датчиците на сателита да фокусират камерите върху него.

След получаването на сигнала и автоматичното насочване, сателитът изпрати увеличения образ към приемник, разположен на един от тихоокеанските острови, който го препрати на компютъра на Инграм във Форт Мийд. Там образът беше обработен и подаден на екрана.

Инграм стана и приближи към него, като се взираше през очилата си за четене. После отново седна на стола си и набра телефонния номер на заместник-директора, отговарящ за полевите операции, който в момента беше попаднал в улично задръстване в отвратително натовареното движение във Вашингтон, на път към къщи.

— Мийкър — долетя отегчен глас от клетъчния телефон.

— Аз съм, Инграм, шефе.

— Не се ли изморяваш по цяла нощ да надничаш в най-ужасните тайни на света? Защо не се прибереш в къщи и не ощастливиш жена си?

— Признавам, че няма нищо по-хубаво от секса, но за мен взирането в тези невероятни снимки почти по нищо не му отстъпва.

Къртис Мийкър въздъхна облекчено, когато движението възобнови и успя да хване светофара на последното кръстовище, преди да завие по улицата, на която живееше.

— Какво видя? — попита той.

— Един самолет в морето край остров Сосеки.

— Какъв модел?

— Прилича на B-29 от Втората световна война, или поне на това, което е останало от него. Изглежда силно повреден, но иначе е в доста добро състояние, след като е престоял на морското дъно петдесет години.

— Някакви подробности?

— Ясно се виждат номерата и буквите отстрани на фюзелажа и по опашката. Освен това различавам малка фигура на носа, под пилотската кабина.

— Опиши я.

— Имайте предвид, че изображението не е идеално, още повече, че гледаме през четиристотин метра вода. Бих казал обаче, че прилича на дявол с вила.

— Вижда ли се някакъв надпис?

— Доста неясен — отвърна Инграм. — Втората и трета дума са покрити с подводна растителност. — Той замълча и даде на компютъра команда да увеличи още изображение. — Първата прилича на „Демоните“.

— Доста далече от обичайния маршрут на Двадесети военновъздушен по време на войната — каза Мийкър.

— Мислите ли, че представлява някакъв интерес?

Мийкър поклати безмълвно глава, докато завиваше по алеята, която водеше към дома му.

— Вероятно някой самолет, които е изчезнал, след като се е отклонил от курса си и се е разбил, също като „Лейди Би Гуд“ в пясъците на Сахара. Все пак по-добре да проверим и ако има все още живи родственици на членовете на екипажа, да ги уведомим къде е гробът им.

Инграм остави слушалката, взря се в образа на разбития стар самолет, погребан на морското дъно и се улови, че се пита как ли се е озовал там.