Клайв Къслър
Дракон (27)

26

Вече се бе стъмнило, когато Йегър стовари Пит до стария хангар в далечния край на международното летище на Вашингтон. Хангарът бе построен през хиляда деветстотин тридесет и шеста година и в миналото бе давал подслон на самолетите на една стара авиокомпания, отдавна купена от „Американ Еърлайнс“. Ако не се броеше светлината, която идваше от предните фарове на форда на Йегър, единственото друго осветление бе проблясващото сияние на града отвъд река Потомак и една самотна улична лампа на петдесетина метра на север.

— За човек, който не се е прибирал вкъщи от четири месеца, ти наистина нямаш много багаж — засмя се Йегър.

— Багажът ми остана долу при рибите — измърмори Пит с полузатворени очи.

— Страшно ми се иска да видя отново колекцията ти от автомобили, но трябва да се прибирам вкъщи.

— А аз в леглото. Благодаря, че ме докара. Благодаря също и за този следобед. Ти свърши страхотна работа, както винаги.

— За мен бе удоволствие. Да намеря отговора на твоите главоблъсканици винаги ме е привличало далеч повече от разгадаването тайните на вселената.

Йегър махна с ръка, вдигна прозореца на вратата, за да се предпази от студения нощен въздух и изчезна с колата в тъмнината.

Пит извади един резервен предавател от джоба на панталоните си, който той пазеше в офиса си в сградата на НЮМА и натисна няколко бутона с кодовете, които изключваха охранителната система на хангара и запалваха вътрешното осветление.

Той отключи старата силно очукана от времето странична врата и влезе. Излъсканият бетонен под на хангара приличаше на музей на транспортните средства. В единия ъгъл бе паркиран стар тримоторен самолет „Форд“, редом до железопътен вагон „Пулман“ от началото на века. Останалата площ от десет хиляди квадратни метра бе заета от над петдесет автомобила. Редки модели на европейски коли, като „Хиспано-Суиза“, „Мерцедес-Бенц 540К“ и един красив син „Талбот-Лаго“, седяха срещу великолепните американски класики като „Корд Л-29“, „Пиърс-Ароу“ и един великолепен тюркоазнозелен „Статс“. Единственият предмет, който изглеждаше не на място, бе една стара вана от сив чугун, към чиято облегалка бе закрепен извънбордов двигател.

Той уморено се затътри нагоре по извитата метална стълба към апартамента си, който бе издигнат на едно ниво над колекцията му от коли. Пит бе преустроил някогашния офис в комфортен апартамент със спалня и втора, по-голяма стая, която бе едновременно всекидневна и работен кабинет. Рафтове й бяха отрупани с книги и със стъклени кутийки с макети на кораби, които Пит бе открил и изследвал.

От кухнята се носеше апетитен аромат. Той намери една бележка да виси от райското цвете, което се издигаше от една ваза върху масата за хранене. Когато я прочете, по лицето му премина усмивка.

Чух, че си се върнал тайно в града. Изчистих страхотния мухъл, който бе нападнал хладилника ти един месец след като замина. Предполагам, че си гладен. В хладилника има салата, а в тенджерата на печката съм стоплила супа от риба. Съжалявам, че не мога да бъда тук, за да те посрещна, но трябва да присъствам на една официална вечеря в Белия дом.

С обич,

Л.

Той постоя така за момент, като се мъчеше да накара изтощеното си от липса на сън съзнание да вземе решение. Първо да вечеря и след това да си вземе душ? Или първо да се пъхне под душа? Реши, че един горещ душ ще го събори и той въобще няма да може да се добере до масата. Съблече се и си надяна пижамата. Излапа салатата „Уолдорф“, както и почти цялата тенджера с рибената чорба заедно с две чаши каберне совиньон „Смадърс Брадърс — 1983“ от една бутилка, която взе от рафта с вино в килера.

Той се нахрани и тъкмо изплакваше чиниите в мивката, когато телефонът иззвъня.

— Да?

— Мистър Пит?

— Да, мистър Джордън — отговори Пит, като веднага разпозна гласа. — Какво мога да направя за вас?

— Надявам се, че не прекъснах съня ви.

— Главата ми е все още на десет минути от възглавницата.

— Исках да се обадя и да разбера дали сте говорили с Ал.

— Да, той ми се обади веднага, след като е говорил с вас.

— Въпреки че сте действали без разрешение, информацията бе твърде полезна.

— Знам, че не трябваше да излизам извън границите на моята територия, но исках да проверя едно мое хрумване.

— Ти не си падаш много по работата в екип, нали, Дърк? — каза Джордън, като използва за първи път малкото име на Пит. — Предпочиташ да играеш собствената си игра.

— „Мъдростта означава да преследваш най-добрите цели с най-добрите средства“.

— Твои думи?

— Не, принадлежат на Франсис Хачисън, шотландски философ.

— Поздравления за точния цитат — каза Джордън. — По-голямата част от официален Вашингтон щяха да плагиатстват от оригинала и да цитират „Целта оправдава средствата“.

— Какво искате? — попита Пит, като отправи един отчаян поглед към леглото си.

— Реших, че може би ще искаш да узнаеш, че открихме колите с бомбите.

— И шестте? — попита Пит смаян.

— Да, скрити са в едно запечатано подземно помещение в сградата на една японска банка в центъра на Вашингтон. Там те чакат деня, в който ще изчистят праха от тях и ще ги закарат до предварително определените им цели, където ще ги взривят.

— Много бързо се справихте.

— Ти си имаш свои методи, ние — наши.

— Поставихте ли ги под наблюдение?

— Да, но трябва да пипаме много внимателно. Все още не смеем да се намесим, не и преди да ликвидираме онези, които са виновни за този ужас и не унищожим командния им център — каза Джордън. — И без това Джордино без малко да провали операцията този следобед. Някой в „Мурмото Дистрибютърс“ е бил уплашен. Ние влязохме и излязохме от тяхната счетоводна система само минути преди те да изтрият данните за внесените коли.

— Данните ли ви отведоха до колите?

— Успяхме да проследим и да проникнем в известна компания за превози, собственост на японци, чиито камиони са ги натоварили. В архивите им, разбира се, нямаше и дума за крайното местоназначение, но ние успяхме да вземем „назаем“ копие от пътния лист на шофьора. В него бяха записани броя на километрите, които камионът е изминал, след като е напуснал пристанището. Останалото включваше интензивно разследване и обикаляне.

— Като разбиване и влизане.

— Ние никога не разбиваме, когато влизаме — каза Джордън.

— Ако случайно се разчуе, че нашите примерни граждани седят върху атомни бомби, принадлежащи на чужда сила, страната ще бъде разтърсена от невиждана паника.

— Да, ситуацията не е за завиждане, съгласен съм. Общественият скандал и жаждата за отмъщение могат да уплашат японците и те да закарат колите на стратегически позиции и да натиснат копчето за взривяване, преди да можем да ги намерим и обезвредим.

— Едно общонационално издирване може да отнеме двадесет години, докато намерим всичките.

— Не мисля така — каза спокойно Джордън. — Ние знаем начина, по който го правят и благодарение на теб и Джордино знаем какво да търсим. Японците не могат да се мерят дори и наполовина с нас по професионализъм в разузнавателния бранш. Обзалагам се, че ще намерим всички „Мурмото“ и бомбите в тях до тридесет дни.

— Приветствам оптимизма ви — каза Пит. — Ами нашите съюзници и руснаците? Японците може да са скрили бомби и при тях. Смята ли президентът да предупреди техните лидери за тази възможност?

— Все още не. Не може да се разчита, че от държавите от НАТО няма да изтече информация за тази толкова важна тайна. От друга страна, президентът може да сметне, че посвещаването на Кремъл в тайната може да обтегне отношенията. Помисли си. Сега сме в една и съща лодка с тях. И над двете държави внезапно е надвиснала заплаха от друга суперсила.

— Има и друга надвиснала заплаха.

— Те са толкова много, коя съм пропуснал?

— Да предположим, че Япония взриви няколко бомби в Съединените щати или в Русия? Всяка една от двете страни би си помислила, че е атакувана от другата и ще си обявят взаимно война, докато хитрите японци ще стоят настрани и доволно ще потриват ръце.

— Не искам да си легна с тази мисъл в главата — каза неспокойно Джордън. — Нека да приемем нещата такива, каквито са. Ако нашата операция се увенчае с успех, то тогава всичко е отново в ръцете на политиците.

— Вашата последна мисъл — каза Пит с престорена тревога — би държала човек буден нощи подред.

 

 

Той тъкмо бе задрямал, когато тихото иззвъняване на охранителната система го предупреди, че някой се опитва да влезе в хангара. С голямо усилие на волята си той стана от уютното легло и се запъти към кабинета си, където включи една малка телевизионна охранителна система.

Стейси Фокс стоеше пред страничната входна врата и гледаше нагоре с усмивка към това, което Пит смяташе, че е една добре скрита камера за следене.

Той натисна един бутон и вратата се отвори. След това той излезе и застана на стълбищната площадка.

Стейси пристъпи вътре в хангара. Тя изглеждаше сексапилна и едновременно с това скромна със синьото си елече, тясна пола в тон с елека и бяла блуза. Тя се движеше бавно и с почтително благоговение през морето от големи машини. Спря пред една красива спортна кола „Талбот-Лаго Гранд Спорт“, чието купе бе направено по специална поръчка от френската фирма „Соше“, и нежно погали с пръсти бронята.

Стейси не бе първата. Почти всяка жена, която някога бе посещавала необикновеното жилище на Пит, биваше пленявана от талбота. Докато Пит възприемаше тази кола като шедьовър на техническото изкуство, за жените тя бе по-скоро като нещо дълбоко чувствено, което ги привличаше неотразимо. Веднъж съзрели нейните гладки, почти котешки извивки на тялото и почувствали мощната сила на двигателя и дъха на изящната кожа в купето, колата се превръщаше за тях в еротичен символ.

— Как ме откри? — попита той с глас, който заехтя под огромния свод.

Тя вдигна очи.

— Прекарах два дена в изучаване на досието ти, преди да излетя за Тихия океан и да се кача на борда на „Инвизибъл“.

— Откри ли нещо интересно? — попита той, раздразнен от това, че всеки, който имаше необходимите пълномощия, можеше да надзърта в личния му живот.

— Ти си един невероятен човек.

— Без ласкателства, моля.

— Колекцията ти от автомобили е изумителна.

— Има много други по-големи колекции с по-скъпи модели и марки.

Тя се обърна отново към „Талбот-Лаго“.

— Тази ми харесва страшно.

— Предпочитам зелената до нея, с отделното купе за пътници.

Стейси се обърна и погледна „Статс“, сякаш оценяваше манекенка, която представяше нов модел рокля по време на ревю. След миг тя поклати глава.

— Хубава, но масивна, твърде мъжествена за женския вкус.

После тя отново вдигна поглед към него.

— Можем ли да говорим?

— Ако успея да остана буден. Качвай се.

Тя се изкачи по извитата стълба и той я разведе на кратка обиколка из апартамента.

— Мога ли да ти предложа питие? — попита Пит.

— Не, благодаря. — Тя го погледна и в очите й се появи състрадание. — Не трябваше да идвам. Ти изглеждаш така, сякаш всеки миг ще се строполиш мъртъв на пода.

— Ще се оправя след един добър сън — каза той с плачевен тон.

— Това, от което се нуждаеш, е един добър масаж — каза неочаквано тя.

— Мислех, че си дошла да говорим.

— Мога да говоря, докато те разтривам. Шведски или шиацу? Какъв метод на масаж предпочиташ?

— Откъде да знам, по дяволите, направи и двата.

Стейси се засмя.

— Добре.

Тя го хвана за ръката и го поведе в спалнята, където го бутна да легне по корем върху леглото.

— Съблечи си пижамата.

— Мога ли да запазя благоприличие, като се покрия с чаршаф?

— Да не би да имаш нещо, което не съм виждала преди? — каза тя, докато издърпваше ръкавите на пижамата му.

Той се засмя.

— Не ме карай да се обръщам.

— Исках да се извиня, преди Тим и аз да заминем за Западното крайбрежие — каза тя със сериозен тон.

— Тим?

— Доктор Уедърхил.

— Работили сте заедно преди, предполагам.

— Да.

— Ще те видя ли отново някога? — попита той.

— Не знам. Нашите задачи могат да ни отведат в различни посоки. — Тя се поколеба за миг. — Искам да знаеш, че страшно съжалявам за бъркотията, която създадох. Ти ми спаси живота, а тъй като аз заех допълнително място в последната подводница, ти без малко да загубиш своя.

— Един добър масаж и ще бъдем квит — каза Пит с уморена усмивка на уста.

Тя погледна надолу към проснатото му тяло.

— Имаш добър тен за човек, живял четири месеца под водата.

— Това е от циганската ми кръв — провлече той със сънлив глас.

Като масажираше, използвайки основните положения на техниката шиацу, Стейси натискаше с пръсти и палци чувствителните зони по голите стъпала на Пит.

— Страхотно е — измърмори той. — Джордън съобщи ли ти какво открихме за бойните глави?

— Да, ти доста си го уплашил с внезапния си ход. Той е помислил, че напускаш отбора. Сега, когато Тим и аз знаем точно къде да насочим нашето разследване, ще ни бъде много по-лесно да открием къде са разположени колите с бомбите.

— И ще претърсвате пристанищата по Западното крайбрежие?

— Сиатъл, Сан Франциско и Лос Анджелис са пристанищата, където акостират автотранспортните кораби с автомобилите „Мурмото“.

Пит се умълча. Стейси разтриваше краката му, като съчетаваше техниките на шиацу с тези на шведския масаж. Тя масажира ръцете, гърба и врата му. Накрая леко го потупа по задните части и му нареди да се обърне. Не последва никакъв отговор.

Пит спеше като заклан.

Някъде в ранните утринни часове, той се събуди от допира на тръпнещото й от буйно желание тяло, преплетено в неговото. Движенията, чувствата, тихите стонове на Стейси — всичко това стигаше до замъгленото му от умора съзнание като приказен сън. Той изпитваше чувството, че се издига нейде нависоко, сред гръмотевици и бури, преди всичко да се стопи и изчезне в мрака и той отново да изпадне в черната тъма на съня.

 

 

— Изненада, сънливецо — каза депутатката Лорън Смит, като прокара пръст по гърба на Пит.

Пит прогони остатъците от съня в далечните кътчета на съзнанието си. Обърна се по гръб и я погледна. Тя седеше с кръстосани боси крака на празния край на леглото. Носеше памучна горница на цветя без деколте и сиво-зелени памучни панталони с басти. Косата й бе вързана отзад с дълго шалче.

Изведнъж той си спомни и хвърли неспокоен поглед към срещуположната страна на леглото. За негово голямо облекчение то беше празно.

— Не трябва ли да си в Конгреса и да вършиш важни дела? — попита той, тайно доволен, че Стейси си бе отишла, преди Лорън да пристигне.

— В почивка сме.

Тя държеше една чашка с кафе далеч от обсега на ръцете му и го изкушаваше.

— Какво трябва да направя за кафето?

— Ще ти струва една целувка.

— Доста скъпичко е, но съм в безизходица.

— И едно обяснение.

Задава се, помисли си той, като бързо фокусира мислите си.

— За какво?

— Не за какво, а за кого. Знаеш, за жената, с която си прекарал нощта.

— Каква жена? — попита той, като умело си даде вид на неразбиращ.

— Тази, с която си спал снощи в леглото.

— Да виждаш тук някъде друга жена?

— Не е необходимо да я виждам — каза Лорън, на която тази игра на закачки й доставяше огромна наслада. — Усещам дъха й.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че това бе масажистката ми?

Тя се наведе надолу и впи устни в неговите в продължителна целувка. Когато накрая се отдръпна, тя му подаде кафето и каза:

— Не беше лошо. Ще ти поставя отличен за новаторство.

— Измамен съм — каза той, надявайки се да промени посоката на разговора. — Тази чаша е пълна само наполовина.

— Нали не искаше да го разлея върху завивките ти? — Тя се засмя така, сякаш наистина се наслаждаваше на любовното прегрешение на Пит. — Вдигни огромното си космато тяло от леглото и измий този парфюм. Мирисът му не е лош, признавам. Доста скъпичък. Отивам да правя закуската.

Лорън стоеше до масата и режеше един грейпфрут, когато Пит за втори път през последните осем часа излезе от душа. Той уви една хавлиена кърпа около бедрата си, отиде зад нея и я прегърна с ръце през кръста. След това потърка нос във врата й.

— Не сме се виждали цяла вечност. Как успя да издържиш толкова дълго без мен?

— Потопих се изцяло в законодателната дейност и напълно те забравих.

— И не намери малко време да полудуваш?

— Бях много послушна. Не че нямаше да стана лошо момиче, ако имах и най-малката възможност, особено ако знаех, че ти въобще не си си губил времето, след като си се върнал вкъщи.

Лорън се справи отлично, помисли си Пит. Всичко се сведе само до един лек пристъп на ревност. Тя бе достатъчно умна, за да не прави от това трагедия. Пит не бе единственият мъж в живота й. Никой от двамата не се налагаше над другия, нито проявяваше неоправдана ревност — отношения, които правеха тяхната връзка още по-жадувана.

Когато той загриза нежно ушната й мида, тя се обърна и обви ръце около врата му.

— Джим Сандекър ми разказа за разрушаването на проекта ви и как едва си се спасил.

— Това се предполага, че е тайна — каза той, докато търкаха носове.

— Членовете на Конгреса имат своите привилегии.

— Можеш да имаш привилегии при мен по всяко време.

Очите й потъмняха.

— Говоря сериозно. Съжалявам, че базата бе загубена.

— Ще построим друга. — Той погледна надолу към нея и се усмихна. — Бяха спасени резултатите от всички тестове. Това е най-важното.

— Джим каза, че секунди са те делели от смъртта.

Пит се ухили.

— Оттогава изтече много вода, както казват.

Той я пусна и седна на масата. Отстрани Лорън и Дърк приличаха на щастливи съпруг и съпруга, седнали на закуска в дома си в неделната утрин. В действителност обаче нито Дърк, нито Лорън бяха някога сключвали брак.

Той вдигна един вестник, който тя бе донесла заедно с продуктите за закуска и прегледа страниците му. Очите му се спряха на една статия и след като хвърли поглед на съдържанието й, той вдигна очи.

— Виждам, че отново си на челно място в „Поуст“ — каза той, като се усмихваше. — Значи започваме атака срещу нашите приятели от Ориента?

Лорън майсторски метна омлета в една чиния.

— Една трета от собствеността върху американския бизнес вече е прехвърлена в Токио. С нея замина просперитетът и независимостта ни като нация. Америка вече не принадлежи на американците. Ние се превърнахме във финансова колония на Япония.

— Толкова ли сме зле?

— Обществеността няма и бегла представа колко сме зле — каза Лорън, като постави омлета и една чиния с препечен хляб пред Пит. — Огромният ни дефицит е създал една отворена врата, през която икономиката ни изтича, а на нейно място влизат японски пари.

— Ние сами сме си виновни — каза той, като размахваше вилица. — Те живеят икономично и пестеливо, ние харчим и пилеем, като потъваме все повече и повече в дългове. Ние подарихме или продадохме нашите водещи позиции във всички останали технологии, които не бяха откраднати. И сега стоим, наредени на опашка с отворени банкови книжки и увиснали езици в алчно очакване да им продадем нашите корпорации и недвижима собственост, за да натрупаме бързо пари. Погледни фактите в очите, Лорън. Нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако обществеността, деловите кръгове, вие в Конгреса и икономическите кретени в Белия дом бяха осъзнали, че тази страна е въвлечена в безпощадна финансова война с враг, който ни счита за по-нисши от себе си. Както стоят нещата, ние сме пропилели всички шансове за успех.

Лорън седна на масата с чашка кафе и подаде на Пит чаша с портокалов сок.

— Това е най-дългата реч, която някога съм чула да произнасяш. Смяташ ли да се кандидатираш за Сената?

— По-скоро бих дал да ми изтръгнат ноктите на краката. Освен това един Пит на Капитолия е достатъчен — каза той, като имаше предвид баща си, сенатора Джордж Пит от Калифорния.

— Видя ли се със сенатора?

— Още не — каза Пит, като отхапа от яйцето. — Нямах възможност.

— Какви са ти плановете? — попита Лорън, като се вгледа с тъжен копнеж в опалово зелените очи на Пит.

— През следващите дни смятам да свърша това-онова по колите, без да си давам голям зор. Може би ако успея да стегна „Статс“-а навреме, ще участвам в състезанието за класически автомобили.

— Аз мога да измисля нещо много по-забавно от това да се цапаш с грес — каза тя с дълбок гърлен глас.

Тя обиколи масата, пресегна се и го сграбчи за ръката с изненадваща сила. Той почувства трепета на нейното желание и как то потече към него като сладък нектар. Внезапно той я пожела по-силно откогато и да било преди. Надяваше се единствено да има сили за втори път. След това сякаш привлечен от магнит, той се остави да бъде завлечен до кушетката.

— Не в леглото — каза дрезгаво тя. — Не и преди да си сменил чаршафите.