Клайв Къслър
Дракон (23)

22

Пит не отиде направо към стария самолетен хангар на края на международното летище във Вашингтон, който наричаше свой дом. Той даде на Джордино куп инструкции и го отпрати с едно такси.

След това тръгна нагоре по Конститюшън авеню и стигна до един японски ресторант. Помоли за тихо сепаре в ъгъла, седна и си поръча. Между бульона от миди и асорти от сурова риба сашими, той стана от масата и се отправи към една телефонна будка до тоалетните.

Извади малко тефтерче с адреси от портфейла си и запрелиства телефонните номера. Накрая намери този, който търсеше: д-р Пърсивал Неш (Пърси Бомбата), Чеви Чейс, щата Мериленд. Неш бе чичо на Пит по майчина линия. Чудакът на рода Неш често се хвалеше как е прибавял по малко шери към бебешката кашичка на Дърк. Пит пъхна монетата и набра телефонния номер под името.

Изчака търпеливо шест иззвънявания, като се надяваше Неш да си е у дома. Така и се оказа. Той отговори половин секунда преди Пит да затвори.

— Доктор Неш на телефона — чу се един звучен младежки глас (той бе чукнал осемдесет и две).

— Чичо Пърси, аз съм, Дърк.

— О, боже мили, Дърк. Крайно време беше да чуя гласа ти. Не си се обаждал на стария си чичо от пет месеца.

— Четири — поправи го Пит. — Бях ангажиран с един проект в чужбина.

— Какво прави красивата ми сестра и онзи стар негодник политикът, за когото тя се омъжи. Те също не са ми се обаждали.

— Не съм ходил още вкъщи, но ако съдя по писмата им, мама и сенаторът са както винаги в сприхаво настроение.

— Ами ти, племеннико? Добре ли си със здравето?

— Във форма съм и съм готов да се състезавам с теб по бягане в Маринда парк.

— Помниш това, нали? Тогава трябва да си бил на не повече от шест годинки.

— Как бих могъл да го забравя? Всеки път, когато се опитвах да те изпреваря, ти ме буташе и хвърляше в храстите.

Неш се засмя весело, както само той умееше.

— Никога не се опитвай да изпреварваш по-възрастните. Ние обичаме да си мислим, че сме по-умни от вас, децата.

— Тъкмо затова се нуждая от помощта ти и се чудех дали ще можеш да се срещнеш с мен в сградата на НЮМА. Имам нужда от твоя ум.

— На каква тема?

— Атомни реактори за състезателни коли.

Неш веднага разбра, че Пит не искаше да съобщи истинския повод по телефона.

— Кога? — попита той без колебание.

— Веднага щом ти е удобно.

— След час добре ли е?

— Идеално — каза Пит.

— Къде си сега?

— Ям японски сашими.

Неш изпъшка.

— Отвратително нещо. Само господ знае в какви химикали и мръсотии плуват рибите.

— Въпреки това е вкусно.

— Ще отида да говоря с майката ти. Тя не те е отгледала правилно.

— Ще се видим след час, Пърси.

Пит затвори и се върна на масата. Въпреки че беше много гладен, той едва докосна блюдото си от сашими. Той лениво се зачуди дали някоя от тайно внесените бомби не лежи заровена под пода на ресторанта.

Пит взе такси до десететажната сграда на НЮМА. Той се разплати с шофьора и погледна за миг нагоре към смарагдовозелените слънчеви прозорци, които покриваха стените и завършваха горе с извит пирамидален връх. Тъй като не бе почитател на класическия външен вид на правителствените сгради в столицата, адмирал Сандекър искаше един модерен лъскав изглед и го бе получил. Фоайето представляваше атриум, обграден с водоскоци и аквариуми, пълни с екзотичен морски живот. В средата на морскозеления мраморен под се издигаше един огромен глобус, върху който бяха изобразени геоложките разседи и хребети във всяко едно море и голямо езеро, както и по-големите реки на земята.

Пит влезе в един свободен асансьор и натисна бутона с цифрата 10. Пропусна офиса си на четвъртия етаж и се изкачи до комуникационната и информационна мрежа на последния. Тук се помещаваше мозъчният център на НЮМА, хранилище, в което се пазеше всяко късче информация, регистрирана някога за океаните — научна, историческа, белетристична и документална. Това огромно помещение с компютри и банки памет бе мястото, за което Сандекър харчеше доста голям процент от бюджета на НЮМА, който бе обект на постоянна критика от шепа негови врагове в Конгреса. Независимо от това огромната му електронна библиотека бе спестила огромни средства от стотици проекти, открила бе пътя към многобройни важни открития и спомогнала за предотвратяването на няколко национални бедствия, за които никога не бе съобщавано в средствата за масова информация.

Човекът зад това страховито море от данни бе Хирам Йегър.

„Блестящ“ бе комплиментът, който най-често бе отправян към интелекта на Йегър, докато „измачкан“ отличаваше външния му вид. С посивяваща руса коса, вързана на дълга опашка, вчесана брада, бабешки очила и изтъркани дънки „Ливайс“, целите в кръпки, от Йегър лъхаше романтиката на отминалото време на хипитата. Той бе получил военни отличия за трите си участия във виетнамската война и бе служил в частите на „Тюлените“^[1] от военноморските сили. Ако беше останал в сферата на компютърното проектиране в Калифорния и основал своя собствена компания, той можеше накрая да оглави една процъфтяваща корпорация и да стане много богат. Но предприемачеството въобще не съблазняваше Йегър. Той бе един уникален парадокс и един от любимците на Пит.

Когато адмирал Сандекър му предложи да поеме управлението над огромния компютърен комплекс и бази данни на НЮМА с почти неограничен бюджет, Йегър прие. Той премести семейството си в една малка ферма в Шарпсбърг, щата Мериленд и започна работа, преди да бяха изминали осем дена от предложението на адмирала. Той прекарваше дълги часове на работното си място, като оставяше системите с базите данни да работят двадесет и четири часа в денонощието и въртеше операторите на три смени, за да събират и пресяват морето от данни, които те получаваха или изпращаха на американските и чуждестранните експедиции, действащи по целия свят.

Пит намери Йегър на бюрото му, което бе поставено върху един издигнат, въртящ се подиум в средата на огромната стая. Йегър го бе поръчал специално, за да може да следи с всевиждащ поглед цялото свое владение, чиято стойност достигаше милиард долара. Той хапваше пица и пиеше безалкохолна бира, когато съзря Пит и скочи чевръсто на крака с широка усмивка на лицето.

— Дърк, ти си се върнал.

Пит изкачи стъпалата до „олтара на Йегър“, както неговите подчинени го наричаха зад гърба му, и двамата се здрависаха сърдечно.

— Здравей, Хирам.

— Съжалявам за „Мочурливи поля“ — каза сериозно Йегър, — но истински се радвам да те видя отново сред живите. Господи боже, приличаш на углавен престъпник, току-що излязъл от карцера.

Пит погледна с копнеж към пицата.

— Не можеш ли да ми отделиш едно парче?

— Разбира се. Заповядай. Ще изпратя за втора. Искаш ли малко фалшива бира, за да го пробуташ надолу? Съжалявам, че не мога да ти дам истинска, но нали знаеш разпоредбите.

Пит седна и се справи набързо с една голяма пица плюс два резена от тази на Йегър и три безалкохолни бири, които компютърният гений държеше в малък хладилник, вграден в бюрото му. Между отделните хапки Пит осветли Йегър за събитията, довели до спасяването му и завърши разказа си до полета за Хаваи.

Йегър слушаше с интерес, след което се усмихна като изпълнен със скептицизъм съдия на бракоразводно дело.

— Виждам, че бързо си се върнал вкъщи.

— Нещо се е случило.

Йегър се засмя.

— Има си хас да не е. Ти не си довтасал обратно тук само за да изядеш пицата ми. Какви мисли се въртят в твоето пъклено съзнание?

— Очаквам един мой роднина, доктор Пърси Неш, да пристигне тук след няколко минути. Пърси бе един от учените от проекта „Манхатън“, които построиха първата атомна бомба. Бивш директор на Комисията по атомна енергия, сега пенсионер. Като използвам ума на твоя суперкомпютър и познанията на Пърси за ядрените оръжия, искам да създам един сценарий.

— Концептуализация.

— Опорни точки, хипотези и т.н.

— За какво се отнася?

— За контрабандно пренасяне.

— На какво?

— Бих предпочел да го назова, когато Пърси пристигне тук.

— Някакъв осезаем масивен предмет, като ядрена бойна глава? — попита самодоволно Йегър.

Пит го погледна.

— Това е една от възможностите.

Йегър лениво се изправи на крака и заслиза надолу по стълбите.

— Докато чакаме чичо ти, аз ще отида да загрея моя CAD/CAM.

Той слезе на пода и изчезна, преди Пит да се сети да го попита за какво говори.