Клайв Къслър
Дракон (64)

63

На около двадесет и пет мили по права линия североизточно от Шеридан, Уайоминг, право на юг от границата с Монтана, Дан Кийгън седеше на кафеникавия си кон и търсеше следи от бракониери. Докато се миеше преди вечеря, той беше чул как в далечината прогърмяха два изстрела и веднага каза на жена си да остави пърженото му пиле във фурната, за да не изстива. После взе една стара карабина „Маузер“ с ръчно задвижван затвор и оседла любимия си кон за езда.

Ловците, които прескачаха оградите му, без да обръщат внимание на предупредителните табели с надписи „Влизането забранено!“, бяха непрестанен източник на ядове за Кийгън. Преди по-малко от два месеца случаен изстрел беше повалил едно теле от стадото му. Ловецът беше стрелял по великолепен елен и не беше успял да го улучи, ала куршумът му беше прелетял над ниското възвишение и беше поразил телето, което се намираше на почти два километра разстояние. Оттогава Кийгън не искаше да си има никакво вземане-даване с ловци. Щом като толкова искаха, можеха да стрелят в нечий друг имот.

Кийгън яздеше по пътеката, която се виеше край Потока на обесената. Той нямаше представа откъде беше дошло името. Единствената жена, за която си спомняше да е била обесена в Уайоминг, беше Ела Уотсън, известна като „Крадливата Кейт“. Неколцина едри собственици на ранча, събрали се в доброволна организация за поддържане на реда, я бяха обесили за кражби през 1889 година. Но това събитие се беше случило край река Суийтуотър на триста километра югозападно оттук.

Лъчите на залязващото слънце, подсилени от щипещия студен въздух, оцветяваха околните хълмове в ярки жълто-оранжеви краски. Той навлезе в една равнина и започна да оглежда земята. Кийгън бързо забеляза следите от гуми и ги проследи от една празна гилза до пръснатите по-нататък стъпки от ботуши и локвичка кръв, която се беше просмукала в песъчливата почва. Ловците и отстреляното животно бяха изчезнали.

Беше дошъл твърде късно и беше вбесен. За да влязат с кола в пасището му, бракониерите или бяха срязали отвор в оградата, или бяха простреляли катинара на портата на частния път, който водеше към шосето. Скоро щеше да се стъмни. Той реши да изчака до сутринта и да прати някой от работниците в ранчото да обходи оградата и да провери портата. Кийгън се качи на седлото и подкара коня към дома си.

След като измина известно разстояние, той дръпна поводите.

Вятърът донесе слаб звук от автомобилен двигател. Той сложи ръка на ухото си и се заслуша. Вместо да си заминат, както си мислеше, че са направили ловците, звукът ставаше все по-силен. Някой приближаваше към него. Той смушка коня, подкара го нагоре по склона на скалистото плато и огледа равнината долу в ниското. По пътя бързо се движеше кола, оставяйки след себе си облак прах.

Той очакваше от храсталаците, които растяха край пътя, да се покаже някой пикап или автомобил с четворно предаване. Когато най-сетне колата приближи достатъчно, за да я разпознае, Кийгън с изненада установи, че това е най-обикновен автомобил, кафяв седан с четири врати, японско производство.

Шофьорът скоро натисна спирачките и спря на едно открито място на пътя. Колата остана неподвижна известно време, докато прахът се разнесе над покрива и се слегне в тревата на пасището. Шофьорът се измъкна иззад волана, отвори предния капак и постоя малко надвесен над двигателя. После заобиколи колата, отиде отзад, вдигна капака на багажника и извади от него топографски теодолит. Кийгън следеше с любопитство как неканеният гост постави теодолита върху тринога и насочи обектива към няколко открояващи се ориентира, като записваше замерените разстояния в един бележник и ги сравняваше с нанесените на геоложката карта, която беше разгънал на тревата.

Кийгън, който също умееше да борави с теодолит, никога не беше виждал някой да оразмерява парцел по този начин. Непознатият сякаш беше повече заинтересован да свери мястото, отколкото да прокара базисна линия. Той видя как мъжът хвърли нехайно бележника в храстите, отиде пред колата и отново впери поглед в двигателя, като че ли хипнотизиран от него. След известно време той сякаш се отърси от мислите си, бръкна в колата и извади една пушка.

Кийгън беше видял достатъчно, за да разбере, че нарушителят се държи твърде странно за околийски топограф, който е решил да удари малко дивеч между другото, при това облечен с делови костюм и вратовръзка. Той подкара коня към него и тихо излезе зад непознатия, който се опитваше да вкара патрон в пушката, нещо, което явно не беше правил преди това. Той не чу приближаващия зад него Кийгън. Меката почва и сухата трева заглушаваха шума от копитата на коня. Кийгън дръпна поводите, когато се намираше само на осем метра от него и измъкна „Маузера“ от кожения калъф, вързан за седлото.

— Знаеш ли, че си навлязъл в чужд имот, мистър? — каза той, подпрял карабината на сгъвката на ръката си.

Шофьорът на кафявата кола подскочи и се обърна, като изтърва патрона и удари цевта на пушката във вратата. Едва тогава Кийгън видя, че е азиатец.

— Какво искате? — попита стреснатият мъж.

— Ти си в моя имот. Как влезе тук?

— Портата беше отворена.

Беше станало точно така, както Кийгън си мислеше. Ловците, които беше изпуснал, бяха разбили портата.

— Какво правиш с този топографски теодолит? За кого работиш? Да не работиш за правителството?

— Не, аз съм инженер в „Мийата Комюникейшънс“. — Английският му беше със силен японски акцент. — Търсим място за строеж на ретранслационна станция.

— Вие, приятелчета, никога ли не искате разрешение, преди да нахълтате в чужд имот? Как, по дяволите, можете да сте сигурни, че ще ви позволя да строите тук?

— Моите шефове трябваше да се свържат с вас.

— Точно така — изръмжа Кийгън. Той нямаше търпение да се прибере в къщи за вечеря, преди да се стъмни. — А сега, по-добре си върви, мистър. И следващия път, като ти се прииска да влезеш с кола в моя имот, първо попитай.

— Дълбоко съжалявам, че ви създадох главоболия.

Кийгън умееше добре да преценява хората и по гласа му отгатна, че човекът ни най-малко не съжаляваше. Очите му внимателно и напрегнато следяха „Маузера“ на Кийгън.

— Да не би да се каниш да удариш нещо? — Кийгън кимна към мощната пушка с насочено към притъмнялото небе потрепващо дуло, която мъжът непохватно стискаше в едната си ръка.

— Стрелям само по мишени.

— Е, не мога да ти разреша това. Имам добитък, който броди по тези места. Ще ти бъда благодарен, ако си събереш багажа и си отидеш по същия начин, както си дошъл тук.

Неканеният гост си даде вид, че се подчинява. Той бързо разглоби топографския теодолит и триногата и ги постави в багажника на колата. Пушката сложи пак на седалката. После отиде до предницата на колата и надникна под вдигнатия капак.

— Двигателят не е в ред.

— Ще запали ли? — попита Кийгън.

— Мисля, че ще запали. — Японският топограф се пресегна през прозореца и завъртя ключа. Двигателят запали и заработи равномерно на празен ход. — Тръгвам — заяви той.

Кийгън пропусна да забележи, че капакът беше свален, но не беше плътно затворен.

— Направи ми услуга, затвори след себе си портата и намотай около нея веригата.

— С удоволствие.

Кийгън му махна с ръка, пъхна „Маузера“ обратно в калъфа и потегли към къщата си, която се намираше на цели четири километра от мястото.

Субуро Мива подаде газ, обърна колата и се отправи надолу по пътя. Срещата му със собственика на ранчото в тази безлюдна местност беше непредвидена, но по никакъв начин не представляваше заплаха за задачата, с която беше натоварен. Щом се отдалечи на около двеста метра от Кийгън, Мива рязко натисна спирачките, изскочи навън, грабна пушката от седалката и вдигна предния капак.

Кийгън чу, че двигателят престана да работи, обърна се и погледна през рамо, като се чудеше защо колата беше спряла внезапно.

Мива здраво стисна пушката в потните си длани, насочи цевта и я приближи на няколко сантиметра от компресора на климатичната инсталация. Когато го помолиха, той доброволно и без възражения се беше съгласил да изпълни тази самоубийствена мисия, защото чувстваше, че за него ще бъде чест да отдаде живота си за новата империя. Другите причини бяха неговата преданост към „Златните дракони“, обещанието, което Корори Йошишу лично пое, да осигури финансово съпругата му до края на живота й и гаранцията, че тримата му сина ще бъдат приети и издържани по време на следването им в най-престижните университети, които щяха да изберат. Мива за последен път си припомни насърчителните думи на Йошишу на тръгване към Съединените щати.

— Ти жертваш живота си в името на стотици милиони твои сънародници. Неизброими поколения от твоето семейство ще се гордеят с теб. Твоят успех ще бъде техен успех.

Мива натисна спусъка.