Клайв Къслър
Дракон (55)

54

Живо, ала без да бърза, Пит ги поведе към постройката в курортното селище, където се намираше асансьорът. Той вървеше без да се крие, а останалите притичваха от прикритие към прикритие зад него. Не срещна хора по пътя си, но при входа на асансьора го спря робот от охраната.

Той беше програмиран да говори само на японски, но за Пит не беше трудно да разбере какво означава заплашителния тон, както и насоченото към челото му оръжие. Той вдигна ръце пред себе си с обърнати напред длани и бавно пристъпи напред, като прикриваше останалите от видеоприемника му и датчиците за разпознаване.

Уедърхил и Манкузо крадешком го приближиха отстрани и допряха заредените със статично електричество маркучи към кутията, в която се намираха интегралните схеми. Въоръженият робот застина, сякаш изпадна в летаргия.

— Действа отлично — отбеляза Уедърхил, докато презареждаше своето парче маркуч, като енергично го търкаше в ивицата коприна.

— Мислиш ли, че е успял да предупреди диспечерския контрол? — запита Стейси.

— Не, по всяка вероятност — отвърна Пит. — Ограничените възможности на датчиците му попречиха да определи достатъчно бързо дали представлявам заплаха или просто съм някой непрограмиран член на проекта.

Щом се озоваха в безлюдната постройка, където се намираше асансьорът, Уедърхил предложи да се спуснат на четвърто ниво.

— На шесто се излиза направо в главната зала на центъра за управление — припомни им той. — По-добре да рискуваме и да излезем на някое по-долно ниво.

— Има ли охрана?

— Не видях нито пазачи, нито видеомонитори.

— Охраната на Сума отвън е толкова строга, че вътрешна не му трябва — каза Стейси.

— Дори и някой от роботите да се повреди, това не е проблем за него — съгласи се Уедърхил.

Те се стегнаха, когато асансьорът пристигна и вратите му се плъзнаха встрани. За щастие той беше празен. Те влязоха, но Пит се отдръпна назад, склонил глава, като че ли се вслушваше в някакъв звук в далечината. После се озова вътре и натисна бутона за четвърто ниво. След няколко секунди вече вървяха по един пуст коридор.

Те се движеха бързо, безшумно, следвайки Пит. Той стигна до вратата на болницата и спря.

— Защо спираш тук? — попита Уедърхил тихо.

— Няма да успеем да се ориентираме из този комплекс без карта или водач — прошепна Пит. — Вървете след мен. — Той натисна бутона на вратата и я ритна навътре.

Стресната, сестрата на рецепцията погледна изненадано към Пит, който нахълта през прага. Това не беше същата сестра, която помагаше на доктор Ногами при първото посещение на Пит. Тази беше грозна и с телосложение на пътен грейдер. Преди още да се окопити напълно, ръката й се стрелна към бутона за алармена сигнализация, вграден в интеркома. Пръстът й беше на няколко сантиметра от него, когато Пит силно я удари по брадичката с отворена длан. Тя полетя назад, преметна се и падна в безсъзнание на пода.

Привлечен от суматохата, доктор Ногами изскочи от кабинета си и рязко спря, вперил поглед в Пит и членовете на МЕР, които се изсипаха през вратата и я затвориха след себе си. За всеобщо учудване, той изглеждаше по-скоро развеселен и изпълнен с любопитство, отколкото уплашен.

— Съжалявам, че ви безпокоим, докторе — каза Пит, — но се нуждаем от упътване.

Ногами погледна надолу към сестрата, която лежеше в безсъзнание на пода.

— Вие определено знаете как да се отнасяте към жените.

— Канеше се да вдигне тревога — опита се да се оправдае Пит.

— Имате късмет, че сте я изненадали. Сестра Оба владее карате така, както аз медицината.

Едва тогава Ногами отдели няколко секунди, за да огледа пъстрата групичка хора, заобиколили сестрата. Той тъжно поклати глава.

— Значи вие сте най-добрият Междуведомствен Екип за Разследване, който Съединените щати могат да изпратят на място. Изобщо не ви личи. Откъде, по дяволите, ви е изровил Рей Джордън, бе момчета?

Джордино беше единственият, който не втренчи в доктора поглед, изпълнен с безмълвна изненада. Той погледна към Пит.

— Май знаеш нещо, което ние не знаем.

— Да ви представя доктор Джош Ногами, британският дълбоко законспириран агент, който осигуряваше лъвския пай информация за Сума и неговия проект.

— Значи си се досетил — каза Ногами.

Пит скромно разпери ръце.

— Вашите намеци направиха това много просто. В Санта Ана, Калифорния, няма болница на име „Сейнт Пол“. В Лондон обаче има катедрала „Сейнт Пол“.

— Не говорите като англичанин — каза Стейси.

— Въпреки че баща ми е израснал и възпитан като британски поданик, майка ми е родом от Сан Франциско, а аз съм завършил факултета по медицина на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. За мен не представлява трудност да говоря със сравнително добър американски акцент, без да полагам кой знае какви усилия. — Той спря за миг и погледна Пит в очите. Усмивката му беше изчезнала. — Даваш си сметка, надявам се, че като се върна тук, направи на пух и прах прикритието ми.

— Съжалявам, че на всички стана ясно кой сте — искрено заяви Пит, — ала имаме много по-належащ проблем. — Той кимна към останалите. — Може би само след десет-петнадесет минути ще стане ясно, че Каматори и тримата роботи от охраната му са… а-а-а… извадени от строя. Твърде малко време, за да поставим експлозив и да се измъкнем оттук.

— Почакайте малко — вдигна ръка Ногами. — Да не искаш да кажеш, че сте убили Каматори и сте обезвредили тримата робота пазачи?

— По-мъртви от това не могат да бъдат — доволен отвърна Джордино.

Манкузо нямаше желание за сърдечни разговори.

— Ако бъдете така добър да ни снабдите с план на този комплекс, при това бързо, ще си тръгнем и ще ви се махнем от главата.

— Заснех строителните планове на микрофилм, но нямаше начин да бъдат измъкнати навън и предадени на вашите хора, след като свръзката ми изчезна.

— Джим Ханамура?

— Да. Мъртъв ли е? — попита Ногами, сигурен какъв ще бъде отговорът.

Пит кимна.

— Съсечен от Каматори.

— Джим беше добър човек. Надявам се, че Каматори е умрял бавно.

— Не бих казал, че пътуването му достави наслада.

— Ще ни помогнете ли, моля? — попита настойчиво Манкузо, който продължи да упорства. — Времето ни изтича.

Ногами, както изглежда, никак не бързаше.

— Надявате се да се върнете обратно през тунела до Едо, предполагам.

— Мислехме, че можем да се качим на влака — каза Уедърхил, вперил поглед през вратата към коридора.

— Няма да стане — сви рамене Ногами. — Откакто вие, момчета, проникнахте в комплекса, Сума заповяда откъм острова тунелът да се охранява от цяла армия роботи, а на входа от Едо — от многочислен отряд специално обучени мъже. Дори и мравка не би могла де се промъкне през него.

Стейси погледна към него.

— Какво предлагате?

— Морето. Може да ви излезе късмета и някой минаващ кораб да ви прибере.

Стейси поклати глава.

— Изключено. Всеки чуждестранен кораб, който приближи на пет километра от острова, ще бъде взривен.

— Вие си имате достатъчно грижи — спокойно каза Пит, чийто очи бяха втренчени в една от стените, сякаш виждаше нещо от другата страна. — Мислете къде да поставите експлозивите. А бягството оставете на нас с Ал.

Стейси, Уедърхил и Манкузо се спогледаха. След това Уедърхил кимна в знак на съгласие.

— Вие сте на ход. Ти спаси живота ни и ни доведе дотук. Ще бъде направо глупаво, ако не ти се доверим сега.

Пит се обърна към Ногами.

— Какво ще кажете, докторе, идвате ли с нас?

Ногами повдигна рамене и леко се усмихна.

— Защо не. Благодарение на теб от мен тук вече няма полза. Безсмислено е да се мотая наоколо и да чакам Сума да ми отсече главата.

— Имате ли някаква идея къде да поставим експлозивите? — попита Уедърхил.

— Ще ви покажа капака на шахтата за електрическите кабели и влакнестата оптика, които захранват целия комплекс, Поставете там зарядите си и ще извадите това място за цял месец от строя.

— На кое ниво?

Ногами вдигна глава към тавана.

— Нивото над нас, пето.

— Когато кажеш — обърна се Уедърхил към Пит.

— Готови сме.

Пит предпазливо се измъкна в коридора и като подтичваше, се отправи обратно към асансьора. Останалите го последваха, вмъкнаха се вътре и мълчаливо поеха нагоре към пето ниво напрегнати, в очакване на евентуална нежелана среща, когато вратите се отворят. Внезапно асансьорът започна да се спуска надолу, вместо да се изкачва. Някой ги беше изпреварил и натиснал бутона за нивото под тях.

— По дяволите! — ядно изруга Манкузо. — Само това ни трябва.

— Слушайте всички! — заповяда Пит. — Притиснете вратите заедно, за да не могат да се отворят. Ал, дръж бутона „затваряне на вратите“ натиснат.

Асансьорът спря и всички притиснаха с ръце вратите. Те се опитаха да се плъзнат встрани, но успяха само да прещракат няколко пъти, без да се отворят.

— Ал! — тихо каза Пит. — Сега натисни „пет“.

Джордино през цялото време беше натискал силно с пръст бутона „затваряне на вратите“, докато кокалчето му побеля. Той го пусна и натисна бутона, върху който беше изписана цифрата „5“.

Асансьорът започна да потръпва, сякаш се разкъсваше между двете посоки, но след няколко секунди рязко подскочи нагоре и започна да се изкачва.

— На косъм ни се размина — въздъхна Стейси.

— Издигаме се — съобщи Джордино. — Стоки за дома, кухненски прибори, домакински съдове и железария… — Той внезапно млъкна. — Аха, още е рано да се радваме. И някой друг иска да се качи. Лампичката за пето ниво току-що светна.

Застанали отново нащрек, всички неволно извърнаха очи към светещата индикаторна лампичка за пето ниво. След това като че ли задействани от едно и също устройство, те присвиха леко колене, готови да се впуснат в действие.

Пред вратата беше застанал инженер с бяла престилка и каска на главата, който задълбочено четеше някакви записки в бележника си. Той дори не вдигна поглед, когато влезе вътре. Едва след като му направи впечатление, че асансьорът не потегля, той вдигна очи и се взря в лицата със западни черти. Нито едно от тях, забеляза той, не се усмихваше.

Той понечи да извика, но Пит притисна с едната си ръка устата на инженера, а с другата натисна сънната му артерия. Още преди очите да се изцъклят и тялото му да се отпусне и свлече върху пода на асансьора, Ногами беше излязъл навън и водеше останалите по един коридор.

Уедърхил излезе последен. Той се спря и погледна към Пит.

— Кога и къде искаш да се присъединим към вас? — попита той.

— Горе след дванадесет минути. Ще накараме таксито да почака.

— Успех — промърмори Манкузо и забърза след останалите, като се чудеше какво ли е намислил съобразителният мъж от НЮМА.

Джордино погледна надолу към изпадналия в безсъзнание инженер.

— А него къде ще натикаме?

Пит посочи към капака, разположен на тавана на кабината.

— Накъсай престилката му на ивици, после го завържи и запуши устата му. Ще го метнем върху покрива на асансьора.

Докато Джордино смъкваше престилката и я късаше на парчета, той се ухили съзаклятнически на Пит.

— Аз също го чух.

Пит също се ухили.

— А, да, сладкият звук на свободата.

— Ако успеем да се доберем до него.

— Бъди по-голям оптимист — бодро промърмори Пит, докато насочваше асансьора нагоре. — А сега да побързаме. До началото на представлението остават дванадесет минути.