Клайв Къслър
Дракон (63)

62

Пенър се надигна от стола си, обърна се и застана с лице към оцелелите членове на МЕР, които бяха насядали в една канцелария, разположена в хангар за пътнически самолети. Той изпразни пепелта от лулата си в кофата с пясък, която се намираше до бюрото и кимна към двамата мъже, единият седнал, а другият изправен до задната стена.

— Ще предоставя инструктажа на Клайд Инграм, господина с ярката хавайска риза. Клайд има щастието да бъде удостоен с гръмката титла „Директор на отдела за анализ на технически и научни данни“. Той ще обясни своето откритие. След това Къртис Мийкър, стар приятел от времето, когато работех в Секретната служба, ще сподели какво се върти в извратения му ум.

Инграм отиде до един статив, върху който беше метнато одеяло. Сините му очи гледаха света през скъпи дизайнерски очила, закачени на верижка, която висеше около врата му. Кестенявата му коса беше прилежно сресана, а горната част на тялото със среден ръст, в което живееше, беше облечена в черна хавайска риза с изрисувани по нея ярки цветя и изглеждаше така, сякаш би подхождала на Том Селек в ролята на Томас Магнум, който с „Ферари“ обикаля из Хонолулу.

Той отметна одеялото от статива и махна небрежно с палец към голяма снимка на някакъв стар самолет.

— Това тук е летяща крепост B-29 от Втората световна война, която се намира на тридесет и шест мили от остров Сосеки и лежи на морското дъно на дълбочина триста двадесет и пет метра или за онези от вас, на които е трудно да превръщат от метричната система, малко повече от хиляда фута под повърхността.

— Снимката е толкова ясна — каза Стейси. — От апарат за дълбоководно потапяне ли е направена?

— Първоначално самолетът е попаднал в полезрението на нашия разузнавателен сателит „Пирамидър 11“, който се е движел по орбита над остров Сосеки.

— Можете да получите снимка с такава рязкост на предмет, който се намира на морското дъно, от сателит, изведен в орбита? — недоверчиво попита тя.

— Можем.

Джордино седеше в дъното на стаята, подпрял крака върху стола пред него.

— Как действа това нещо?

— Няма да ви обяснявам подробно, тъй като това би отнело часове. Приемете, че при работата си използва импулсни звукови вълни, които влизат във взаимодействие с нискочестотен радар и по този начин създава геофизичен образ на подводни участъци и предмети, които се намират под водата.

Пит се протегна, за да раздвижи схванатите си мускули.

— Какво става след получаването на образа?

— „Пирамидър“ подава образа, подобен на размазано петънце, на следящ сателит за препредаване на данни, който го изпраща в Уайт Сандс, Ню Мексико, за компютърно увеличение и дообработка. След това образът се предава в Управлението за национална сигурност, като се анализира както от хора, така и от компютри. В този конкретен случай ние проявихме интерес и поискахме да получим по-подробна снимка от „СР-90 Каспър“.

Стейси вдигна ръка.

— Каква система за заснемане на изображения използва „Каспър“? Същата като „Пирамидър“?

Инграм сви рамене със съжаление.

— Прощавайте, всичко, което мога да ви кажа, без да си навлека неприятности, е, че „Каспър“ получава изображение в реално време, което се записва на лента от аналогово устройство. Можете да приемете, че да сравнявате системите на „Пирамидър“ и на „Каспър“ е все едно да сравнявате лъч от джобно фенерче с лазерен лъч. Единият обхваща голям участък, докато другият се съсредоточава в малка точка.

Манкузо склони глава и с любопитство се взря в увеличената снимка.

— Добре, и какво е значението на този стар потънал бомбардировач? Какво общо би могъл да има той с проекта „Кайтен“?

Инграм хвърли поглед към Манкузо, а после почука с молива по снимката.

— Този самолет, това, което е останало от него, ще разруши остров Сосеки и центъра „Дракон“.

Никой не му повярва нито за миг. Всички бяха вперили погледи в него, сякаш беше мошеник, продаващ чудодеен еликсир срещу всякакви болежки на група селяци на някой панаир.

Джордино наруши тишината.

— Дребна работа, трябва само да измъкнем самолета на повърхността и да го приготвим за бомбардировка.

Доктор Ногами се насили да се усмихне.

— За да се разруши центърът „Дракон“, ще трябва нещо повече от петдесетгодишна бомба.

Инграм отвърна на усмивката на Ногами.

— Повярвайте ми, бомбата в този B-29 е достатъчно мощна, за да направи това.

— Работата става дебела — намръщено поклати глава Пит. — Надушвам как отново се канят да ни прецакат.

Инграм бързо се измъкна от неловкото положение.

— Ще предоставя тази част от инструктажа на моя съучастник в престъпленията Къртис Мийкър.

Язвителният поглед на Пит се пренесе от Инграм върху Мийкър.

— Вие двамата и Рей Джордън и Дон Кърн сигурно заедно измисляте всички тези номера.

— Налага ни се от време на време да работим заедно — отвърна Мийкър, без да се усмихне.

Инграм отново се обърна към статива, свали снимката и я подпря на един от столовете. Под нея се показа снимка в едър план на малко дяволче, изрисувано отстрани върху носовата част на самолета.

— „Демоните на Денингс“ — каза той, като почука с молива по избледнелите букви под дяволчето. — Командван от майор Чарлс Денингс. Моля, обърнете внимание, че малкото дяволче е стъпило върху кюлче злато, върху което пише двадесет и четири карата. На членовете на екипажа е доставяло удоволствие да ги наричат „кръшкачите“^[1] след като веднъж били наказани с мъмрене заради това, че изпотрошили една пивница по време на обучението си в Калифорния.

— Очевидно, мой тип момчета — каза Джордино.

— Както стана ясно преди няколко дни, когато Къртис и аз изровихме фактите, това е неизвестната, забравена и погребана в архивите на Лангли история на неколцина храбреци, натоварени с изключително секретната мисия да хвърлят атомна бомба над Япония…

— Да направят какво! — както и останалите, Уедърхил също не можеше да повярва на чутото.

Инграм продължи, без да обръща внимание на прекъсването.

— Долу-горе по същото време, когато полковник Тибетс излетял с „Енола Гей“ от остров Тиниан в Тихия океан с бомбата, известна като „Малчуган“, майор Денингс издигнал във въздуха самолета си от Шемя, един от северните Алеутски острови, на борда на който се намирала бомба с кодовото име „Майчино дихание“. Това, което беше останало от доклада за мисията, беше доста цензурирано, но ние смятаме, че според летателния план на Денингс той е трябвало да следва еднопосочен курс, да хвърли бомбата над целта, по всяка вероятност Осака или Киото, а след това да продължи към Окинава, за да зареди гориво, преди да продължи към Тиниан. Както всички знаем от учебниците по история, Тибетс успешно хвърлил бомбата си над Хирошима. Денингс, за нещастие, изчезнал и целият случай бил запазен в тайна по заповед на президента.

— Почакайте малко — прекъсна го Манкузо. — Да не искате да кажете, че през четиридесет и пета сме създали повече от три бомби?

Стейси лекичко се изкашля.

— Освен „Малчугана“, първата бомба в Лос Аламос и „Дебеланко“, която е била хвърлена над Нагасаки, не съществуват сведения за други бомби.

— Все още не знаем точния им брой, но изглежда са били най-малко шест. По-голямата част са били от имплозивния тип като „Дебеланко“.

— С бомбата на Денингс — каза Пит — стават четири. Значи остават още две.

— Малко след прогонването на японците от Гуам на борда на летяща крепост, наречена „Любящата Лил“, била натоварена бомба с кодовото наименование „Майчина перла“. „Любящата Лил“ се е намирала във въздуха, поела курс към Япония, когато „Колата на Бок“, пилотиран от майор Чарлс Суийни, хвърлил „Дебеланко“ над Нагасаки. След получаването на съобщение, че хвърлянето е протекло според плана, „Любящата Лил“ и нейният екипаж били отзовани обратно на Гуам, където бомбата била разглобена и пренесена обратно в Лос Аламос.

— Остава още една.

— „Океанска майка“ се е намирала на остров Мидуей, но никога не е напускала земята.

— Кой е измислил тези ужасни имена? — промърмори Стейси.

Инграм повдигна рамене.

— Нямаме представа.

Пит погледна към Инграм.

— Денингс и екипажите на Гуам и Мидуей били ли са част от петстотин и девета ескадрила бомбардировачи на полковник Тибетс?

— И това не знаем. Осемдесет процента от писмените документи са били унищожени. Можем само да предполагаме, че генерал Гроувс, директорът на бомбения проект „Манхатън“ и неговият екип в последния момент са разработили сложен резервен план, защото са съществували големи опасения, че възпламенителните механизми на бомбите биха могли да не задействат. Освен това съществувала е възможност, макар и малко вероятна, „Енола Гей“ или „Колата на Бок“ да се разбият при излитането си, бомбите да се взривят и да унищожат целия петстотин и девети, без да остане обучен персонал или оборудване, с което да се хвърлят допълнителни бомби. И като капак на всичко казано дотук, съществували ред други опасности, пред които са били изправени Гроувс и Тибетс. Заплахата от японски бомбардировки над Тиниан, механични повреди по време на полета, които биха принудили екипажа да хвърли бомбата в морето; или пък самолетът да бъде свален от вражески изтребители или от зенитен огън по време на мисията. Едва в последния момент Гроувс си дал сметка за тъмните облаци, които се струпвали над операцията за хвърляне на бомбите. За по-малко от месец майор Денингс и „Демоните“, заедно с екипажите на Гуам и Мидуей преминали ускорено обучение и били изпратени на път.

— Защо това е било пазено в тайна от обществеността след войната? — попита Пит. — Каква вреда би могла да причини историята за „Демоните на Денингс“ почти петдесет години по-късно?

— Какво мога да кажа? — Инграм озадачено разпери ръце. — След като минали тридесет години и тя попаднала в рамките на Закона за свободен достъп до информация, двама бездарници, получили политически назначения като момчета за всичко, решили на своя глава, че американската общественост, на която, между другото, дължали заплатите си, е твърде наивна, за да й бъде доверено такова потресаващо разкритие. Те класифицирали отново целия случай като строго секретен и изпратили документите в подземните хранилища на ЦРУ в Лангли.

— Славата останала за Тибетс, а Денингс бил погребан в океана — философски заключи Уедърхил.

— И какво общо имат с нас „Демоните на Денингс“? — зададе въпрос на Инграм Пит.

— По-добре попитайте Къртис. — Инграм кимна към Мийкър и седна.

Мийкър пристъпи към черната дъска на една от стените и взе парче тебешир в ръката си. Той нахвърли груба скица на B-29 и начерта дълга, неравна линия, която представляваше морското дъно, минаваше през дъската и завършваше с рязко издигане, което трябваше да бъде остров Сосеки. За щастие на всички, които се намираха в стаята, тебеширът не скърцаше. Най-сетне, като добави няколко геологически детайла върху морското дъно, той се обърна и сърдечно се усмихна.

— Клайд ви обясни съвсем накратко за нашите сателитни системи за следене и наблюдение — започна той. — Съществуват други, които имат способността да проникват през внушително разстояние от плътен материал и да измерват множество най-различни източници на енергия. Няма да си правя труда да навлизам в подробности за тях — Клайд и аз не сме тук да ви изнасяме лекция — но просто ще ви кажа, че взривното устройство, което сте поставили в електрическата мрежа на центъра „Дракон“, не е свършило работа.

— Няма случай в моята практика да поставя експлозив, който да не избухне — изръмжа Уедърхил, готов да се брани.

— О, зарядът ви е избухнал — каза Мийкър, — но не там, където сте го поставили. Ако доктор Ногами все още действаше под прикритие в командния комплекс, щеше да ви каже, че експлозията е станала на цели петдесет метра от енергетичния център.

— Няма начин! — възрази Стейси. — Видях как Тимъти постави заряда зад сноп оптични влакна в един от проходите за достъп.

— Бил е преместен — замислено произнесе доктор Ногами.

— Как?

— Най-вероятно роботът инспектор е забелязал лек пад в скоростта на силовите импулси, почнал е да претърсва и е открил заряда. Сигурно го е свалил и е уведомил центъра за управление на роботи. Таймерът трябва да е взривил заряда, докато са го носели през коридорите за проверка в центъра за управление на роботи.

— Значи центърът „Дракон“ продължава да действа нормално — каза Манкузо, обзет от мрачно предчувствие.

— И проектът „Кайтен“ може да бъде зареден и взривен — добави Стейси. По лицето й беше изписано разочарование.

Мийкър кимна.

— Боим се, че е точно така.

— В такъв случай операцията да извадим центъра от строя е завършила с провал — възмутен заяви Уедърхил.

— Не е така — търпеливо обясни Мийкър. — Вие пленихте Сума, а без него колите не могат да бъдат взривени.

Стейси изглеждаше объркана.

— Какво ще спре останалите участници в заговора да взривят бомбите?

Пит хвърли на Ногами озадачен поглед.

— Подозирам, че добрият доктор знае отговора.

— Малка частица информация, до която успях да се добера, след като се сприятелих с компютърните техници — широко усмихнат каза Ногами. — Те ми позволяваха да се разхождам свободно из техния център с данни. Веднъж бях застанал зад един програмист и гледах през рамото му, когато въвеждаше данните, свързани с проекта „Кайтен“. Запомних кода за достъп и при първия удобен случай влязох в системата. Тя ми даде координатите на колите бомби, които вече бяхте получили, но ударих на камък, когато се опитах да вкарам вирус в системата за взривяване. Открих, че единствено Сума разполага с кодовете за взривяване.

— Значи никой, освен Хидеки Сума не може да приведе в действие проекта „Кайтен“ — изненадано, но с облекчение каза Стейси.

— Положение, което неговите верни последователи като луди се опитват да променят — отвърна Мийкър. Той огледа участниците в МЕР. — Но независимо от всичко трябва да ви поздравим. Операцията се оказа успешна. На практика вашите усилия доведоха до спиране на дейността на центъра „Дракон“, като принудиха японците да препрограмират системите за зареждане и взривяване и ни осигуриха достатъчно време да съставим план за неговото пълно разрушаване завинаги.

— Което, без да се отклонявам от въпроса — тихо каза Пит — ни връща отново към „Демоните на Денингс“.

— Прав сте — потвърди Мийкър. Той замълча и седна на едно от бюрата. После пристъпи към същността на инструктажа. — Президентът беше готов да заложи политическата си кариера на карта и да нареди срещу центъра „Дракон“ да бъде нанесен ядрен удар. Но когато получихме съобщение, че сте избягали, той го отмени. Вашата операция му осигури известно време, не много, но достатъчно да се извърши това, което планирахме, в оставащите ни няколко часа.

— Разчитате да взривите бомбата вътре в този B-29 — каза Пит с полупритворени от умора очи.

— Не — въздъхна Мийкър, — ще се наложи да бъде пренесена на известно разстояние.

— Проклет да съм, ако разбирам какви поражения ще нанесе на остров, който е отдалечен на почти четиридесет километра — промърмори Джордино.

— Група от най-добрите ни океанографи и геофизици смята, че един подводен атомен взрив може да разруши центъра „Дракон“.

— Бих искала да знам как — каза Стейси, като размаза един комар, кацнал на голото й коляно.

Мийкър отново се обърна към дъската.

— Майор Денингс не би могъл да знае, разбира се, че неговият самолет се е разбил в морето и е потънал на морското дъно близо до идеално място, откъдето ще може да се отстрани сериозна заплаха за страната му четиридесет и осем години по-късно. — Той замълча и начерта още една лъкатушна линия, която минаваше под морското дъно от самолета до остров Сосеки и след това завиваше на юг. — Част от голяма тихоокеанска сеизмична пукнатина. Минава почти точно под центъра „Дракон“.

Ногами поклати глава, изпълнен със съмнения.

— Центърът е построен да издържа на силни земетресения и ядрен удар. Взривяването на една стара атомна бомба, при положение, че тя все още може да избухне след петдесет години, прекарани в солена вода, за да причини разместване на пластовете в пукнатината, ще се окаже напразен опит.

— Доктор Ногами има право — каза Пит. — Островът е почти изцяло съставен от масивна скала. При една силна ударна вълна той нито ще се разклати, нито ще се измести.

Мийкър помълча известно време, като само се усмихваше. После нанесе решаващия удар.

— Не, той няма да се разклати и измести — повтори той със сатанинска усмивка, — но ще потъне.