Клайв Къслър
Дракон (76)

75

Джордън седеше на масата в трапезарията на една къща някъде в щата Мериленд, използвана като конспиративна квартира и обядваше с Хидеки Сума.

— Бих ли могъл да направя нещо, за да стане престоят ви тук по-приятен? — попита Джордън.

Сума помълча, наслаждавайки се на превъзходния вкус на супата от патица с юфка и арпаджик, подсилен от репичките и златистия хайвер. Той заговори, без да вдига поглед:

— Искам една услуга.

— Да?

Сума кимна към агента от охраната, който стоеше на пост до вратата и към неговия колега, който сервираше блюдата.

— Вашите приятели не ми разрешават да се срещна с готвача. Той е много добър. Искам да му поднеса поздравленията си.

— Тя е стажувала в един от най-добрите японски ресторанти в Ню Йорк. Името й е Натали и понастоящем работи за правителството, като изпълнява специални задачи. И не, съжалявам, но не можем да ви запознаем с нея.

Джордън огледа внимателно лицето на Сума. По него не беше изписана враждебност, нито пък отчаяние, породено от принудителното му задържане в строго охраняваната къща — нищо освен върховно самодоволство. Почти липсваха признаци, че този човек е бил умело упояван с наркотични вещества, а после принуден в продължение на четири седмици да изтърпи дълги с часове разпити. Очите му под гъстата, започнала да посивява коса бяха все така твърди като оникс. Но така и трябваше да бъде. В резултат на хипнотичното внушение на специалистите на Джордън по провеждане на разпити Сума не си спомняше нищо от станалото, нито пък съзнаваше, че е осигурил на екип от любознателни инженери и учени истинско съкровище от техническа информация. Бяха проникнали в съзнанието му и умело го бяха изследвали подробно, също като крадци, които след претърсването на някоя къща оставят всичко така, както са го намерили.

Това сигурно беше, мислеше си Джордън, един от малкото случаи, в които американското разузнаване се беше добрало до чужди промишлени тайни, които биха могли да се окажат доходоносни.

— Жалко — сви рамене Сума. — Искаше ми се да я наема, след като си замина.

— Няма да бъде възможно — откровено заяви Джордън.

Сума довърши супата си и отмести купичката настрана.

— Вие не можете да продължавате да ме държите затворен като най-обикновен престъпник. Аз не съм някой селяк, който сте арестували на улицата. Мисля, че ще бъдете достатъчно разумен, за да ме освободите незабавно.

Това не беше настоятелно искане, а просто завоалирана заплаха от страна на човек, комуто не беше съобщено, че невероятната му власт вече не съществува, защото смъртта му беше оповестена из цяла Япония. След извършването на подобаващи церемонии духът му беше намерил покой в Ясукуни. Сума нямаше представа, че що се отнася до света навън, той вече не съществуваше. Нито пък някой му беше казал за смъртта на Цубой и Йошишу и за разрушаването на центъра „Дракон“. Доколкото му беше известно, колите с бомби от проекта „Кайтен“ все още бяха скрити на сигурно място.

— След това, което се опитахте да извършите — хладно заяви Джордън, — имате щастие, че не сте изправен пред международен съд, за да отговаряте за престъпления срещу човечеството.

— Бог ми дава право да браня Япония.

Джордън имаше чувството, че тихият, властен глас звучи от амвон. По слепоочията му изби червенина.

— Освен че е най-консервативното общество на света, проблемът на Япония по отношение на останалите държави е пълната липса на етика, на принципи за честна игра според западните разбирания, у вашите водещи бизнесмени. Вие и вашите колеги — изпълнителни директори на корпорации — смятате, че можете да се отнасяте с другите народи така, както не бихте позволили на някой друг да се отнася с вас.

Сума надигна чашата си с чай и я пресуши.

— Японското общество е изключително почтено. Нашата преданост има дълбоки корени.

— Разбира се, към вас самите за сметка на други хора, като например граждани на чужди държави.

— Ние не правим разлика между икономическата и обикновената война — любезно отвърна Сума. — За нас развитите промишлени страни представляват просто съперници на едно огромно бойно поле, където не съществуват правила за поведение и търговски договори, на които може да се разчита.

Лудостта, която се промъкваше в смразяващия реализъм на ситуацията, изведнъж започна да се струва абсурдна на Джордън. Той разбра, че е безполезно да се опитва да обори доводите на Сума. Може би този безумец беше прав. В края на краищата, Америка би могла да се разпадне на отделни нации, определени по расов признак. Той отпъди от ума си тази нерадостна мисъл и стана от масата.

— Трябва да си вървя — рязко заяви той.

Сума погледна към него.

— Кога мога да се завърна в Едо Сити?

За миг Джордън го изгледа замислено.

— Утре.

— Това е добре — каза Сума. — Моля, погрижете се един от моите лични самолети да ме чака на летище „Дълес“.

Не му липсва безочие на този човек, помисли си Джордън.

— Ще уредя формалностите чрез вашето посолство.

— Приятен ден, мистър Джордън.

— Приятен ден, мистър Сума. Надявам се, ще ми простите за неудобствата, които бяхте принуден да изтърпите.

Сума присви устни, които заприличаха на тънка заплашителна линия и изгледа косо Джордън през полупритворените си очи.

— Не, мистър Джордън, няма да ви простя. Моля, бъдете уверен, че ще платите скъпо за моето принудително задържане. — После Сума като че ли престана да обръща внимание на Джордън и си наля още една чаша чай.

Когато Джордън мина през бронираната врата, която отделяше салона от дневната, Кърн го очакваше.

— Как беше обядът?

— Храната беше добра, но компанията — отвратителна. А твоят?

— Аз слушах, докато се хранех в кухнята. Натали ми приготви хамбургер.

— Щастливец!

— Какво става с нашия приятел?

— Казах му, че утре ще бъде освободен.

— Чух. Ще си спомни ли, за да си приготви багажа?

Джордън се усмихна.

— Мисълта ще бъде изтрита от съзнанието му по време на разпита довечера.

Кърн бавно кимна.

— Как мислиш, колко време можем да го държим в това състояние?

— Докато научим всичко, което знае, докато разкрием всяка тайна, всеки спомен, запечатан в сивото му вещество.

— Това би могло да отнеме една-две години.

— Е, и какво от това?

— А след като изцедим всичко от него?

— Какво имаш предвид?

— Не можем вечно да го държим скрит от света. Ако пък го освободим и му позволим да се върне в Япония, сами ще срежем клона, на който седим.

Джордън изгледа Кърн, но в изражението му нищо не се промени.

— Когато Сума няма вече какво да ни предложи, Натали ще сипе нещичко в супата му с юфка.

 

 

— Съжалявам, господин президент, но както вие на Запад казвате, ръцете ми са вързани.

Президентът погледна през масата в залата за заседания на правителството към усмихнатия дребничък мъж с късо подстригана бяла коса и кафяви очи, в които се четеше предизвикателство. Той приличаше повече на военен командир на кален в бой пехотен батальон, отколкото на политическия лидер на Япония.

Министър-председателят Юнширо, който беше пристигнал във Вашингтон на официално посещение, седеше заобиколен от двама свои министри и петима съветници от екипа му. Президентът беше седнал срещу него, придружен единствено от преводача си.

— Аз също съжалявам, министър-председателю, но ако си мислите, че просто ще потулите трагедиите от последните седмици, ще ви се случи нещо още по-лошо.

— Моето правителство не носи отговорност за действията, които се приписват на Хидеки Сума, Ихиро Цубой и Корори Йошишу. Ако обвиненията ви, че те стоят зад ядрените бомби, които са избухнали във вашия щат Уайоминг и в океана, са верни, те тайно са преследвали свои лични цели.

Тази среща между държавните глави нямаше да бъде приятна. Юнширо и неговият кабинет бяха отхвърлили категорично провеждането на каквото и да било разследване и бяха реагирали с възмущение, като че ли цялата трагедия е била изфабрикувана от западните разузнавателни служби.

Суровият поглед на президента обходи хората, насядали около отсрещния край на масата. Японците никога не можеха да преговарят без наличието на комитет.

— Ще ви бъда благодарен, ако имате добрината да помолите вашите министри и съветници, с изключение на преводача ви да напуснат стаята. Като имам предвид деликатния характер на нашия разговор, смятам, че ще бъде от полза, ако го проведем насаме.

Лицето на Юнширо помръкна, когато му преведоха тази молба. По всичко личеше, че това, което беше чул, не му се нрави. Президентът се усмихваше, но очите му не вещаеха нищо весело.

— Трябва да ви помоля да размислите. Сигурен съм, че можем да постигнем много повече в присъствието на моите съветници.

— Както виждате — президентът с жест посочи към оформената като бъбрек махагонова маса, — аз нямам съветници.

Както очакваше президентът, министър-председателят беше объркан. Той започна да разговаря скорострелно на японски с мъжете, които се скупчиха около него и започнаха гласно да изразяват възраженията си.

Преводачът на президента се усмихна едва доловимо.

— Това не им харесва — промърмори той. — Не са свикнали да работят по този начин. Мислят, че проявявате неблагоразумие и нарушавате дипломатичния протокол.

— А не казват ли, че това е варварщина?

— Долавя се само в тона им, господин президент, само в тона им.

Най-сетне Юнширо отново се обърна към президента.

— Протестирам срещу този необичаен протоколен ред, господин президент.

Щом изслуша превода, президентът отговори, като в гласа му се долавяше студенина:

— Няма да си играем повече, министър-председателю! Или вашите хора ще напуснат, или ще напусна аз.

След момент на размисъл Юнширо кимна с глава.

— Както желаете. — После направи знак на съветниците си да излязат.

Когато затвориха вратата, президентът погледна към своя преводач и каза:

— Превеждайте точно това, което казвам, без излишна деликатност и без да подслаждате горчивите думи.

— Разбрано, сър.

Президентът впери изпитателен поглед в Юнширо.

— И така, министър-председателю, фактите показват, че вие и членовете на вашия кабинет сте били напълно запознати и негласно сте одобрили производството на ядрен арсенал от „Сума Индъстриз“. Проект, финансиран отчасти от престъпна организация, известна като „Златните дракони“. Тази програма довела на свой ред до проекта „Кайтен“, отвратителен план за изнудване на международната общност, замислен тайно, който сега се опитвате да забулите в лъжи и лицемерни опровержения. Вие сте знаели за това от самото начало и въпреки всичко сте го поощрили с вашето мълчание и ненамеса.

Щом изслуша превода, изпълненият с негодувание Юнширо гневно удари с ръка по масата.

— Това не е вярно, в никакъв случай. Нямате абсолютно никакво основание за тези нелепи обвинения.

— Информацията, представена ми от различни разузнавателни източници, не оставя почти никакво съмнение, че сте замесен. Вие тайно сте приветствали изгражданата от доказани престъпници „нова империя“. Империя, основаваща се на икономическо и ядрено изнудване.

Юнширо пребледня, но не каза нищо. Той ясно видя надвисналата над него опасност, която вещаеше политическа катастрофа и огромна загуба на престиж.

Президентът нито за миг не свали погледа си от него.

— Тук няма място за фарисейски брътвежи. Между американските и японските интереси винаги ще съществува принципен конфликт, но ние не можем да съществуваме едни без други.

Юнширо разбра, че президентът му хвърля спасително въже и веднага се вкопчи в него.

— Какво предлагате?

— За да спестите на вашата страна и вашия народ ужаса и срама от скандал, вие ще подадете оставка. Доверието между вашето и моето правителство е подкопано. Пораженията са непоправими. Само един нов министър-председател и правителство от честни и почтени хора, които не са свързани с вашия престъпен свят, ще доведе до поврат и подновяване на взаимното сътрудничество между нашите две страни. Да се надяваме, че тогава ще можем да работим в тясно взаимодействие за решаване на проблемите, дължащи се на разликите в нашите икономики и култури.

— А станалото ще бъде ли запазено в тайна?

— Обещавам, че от наша страна всички данни за центъра „Дракон“ и проекта „Кайтен“ ще бъдат засекретени.

— А ако не подам оставка?

Президентът се облегна назад и разпери ръце.

— В такъв случай моята прогноза е, че японските бизнесмени трябва да се приготвят за рецесия.

Юнширо се изправи.

— Трябва ли да разбирам, господин президент, че вие заплашвате да затворите пазарите на Съединените щати за всички японски стоки?

— Няма да ми се наложи — отвърна президентът. В изражението на лицето му настъпи странна промяна. Сините му очи загубиха гневния си блясък и добиха замислен вид. — Защото, ако се разчуе, че в Съединените щати тайно е била внесена японска ядрена бомба и е експлодирала там, където се скитат елени и антилопи… — Той замълча, за да подсили ефекта от казаното. — Искрено се съмнявам, че американският потребител някога ще погледне отново с добро око на вашите стоки.