Клайв Къслър
Дракон (21)

20

— Първо ще покараме сърф при изгрев-слънце край Макапуу Пойнт — каза Пит, като държеше ръката на Стейси. — Сетне ще поплуваме с шнорхели в Ханаума Бей, преди да ме намажеш от главата до петите с плажно мляко. Ще прекараме един ленив следобед, като подремнем на горещия бял пясък на плажа. След това ще се наслаждаваме на залеза, докато сръбваме по малко ром „Колинс“ на верандата на хотел „Халекалани“, а после ще прескочим до едно малко скътано ресторантче, което знам в Маноа Валей.

Стейси го изгледа развеселена.

— Не си ли мислил някога да станеш придружител на млади дами?

— Не ми е в характера да карам нежния пол да плаща — каза Пит с приятелски тон. — Затова съм винаги без пукната пара.

Той направи пауза и погледна навън през прозореца на големия двумоторен хеликоптер на военновъздушните сили, който се носеше с бръмчене през нощта. Огромната птица се бе появила в ранната вечер на същия ден, когато Пит и Планкет бяха спасени и вдигна от борда на китайската джонка целия геоложки екип от „Мочурливи поля“ и екипажа на „Олд Герт“. Но преди това всички благодариха от сърце на Оуен Мърфи и екипажа му за тяхната гостоприемност. Последното, което оставаше да сторят, бе да се погрижат за Джими Нокс. След като обвитото му в платно тяло бе вдигнато на борда, големият хеликоптер се издигна над „Шанхай Шели“ и „Тъксън“ и се отправи към Хаваи.

Луната бе във фаза три четвърти и светлите й лъчи проблясваха по водната повърхност под хеликоптера. Пред тях се появи един презокеански кораб и пилотът прелетя почти директно над него. Напред в югоизточна посока Пит зърна светлините на остров Оаху. Той щеше да бъде потънал в дълбок сън като Сандекър, Джордино и останалите, но въодушевлението му от това, че бе успял да избяга от скелета с коса в ръката, караше кръвта му да ври и кипи. Това, както и фактът, че Стейси бе останала будна, за да му прави компания.

— Виждаш ли нещо? — попита тя между две прозевки.

— Оаху на хоризонта. След петнадесет минути трябва да прелетим над Хонолулу.

Тя го погледна закачливо.

— Разкажи ми повече за утре, особено за частта след вечерята.

— Не съм стигнал дотам.

— Е, и?

— Окей, има две палми.

— Палми?

— Разбира се — каза Пит, като изглеждаше изненадан от въпроса й. — И между тях един таен хамак за двама.

 

 

Хеликоптерът, в чийто свръхмодерен, подобен на „Ферари“ корпус липсваше познатото опашно витло, увисна за момент над една малка затревена площ в предградията на Хикъм Фийлд. Невидими в тъмната нощ, в района кръстосваха патрули от специален армейски боен взвод. Един светлинен сигнал от земята съобщи на пилота, че районът е обезопасен. Едва тогава той леко приземи огромната машина върху меката трева.

Към тях веднага се приближи един малък автобус, върху чиито две страни бе изписано „Кауанунай туърс“, и спря почти до върха на перките на ротора. Той бе следван от един черен „Форд седан“ и военна линейка, която щеше да откара тялото на Джими във военната болница „Триплър“ за аутопсия. От колата слязоха четирима мъже в цивилни дрехи и застанаха до вратата на хеликоптера.

Още със стъпването си на земята уморените хора от НЮМА бяха въведени в автобуса. Пит и Стейси излязоха последни. Един униформен часови си протегна ръката, като им блокира пътя и им посочи колата, до която вече стояха адмирал Сандекър и Джордино.

Пит блъсна настрани ръката му и отиде до автобуса.

— Довиждане — каза той на Планкет. — И си пази сухи краката.

Планкет почти смачка ръката на Пит.

— Благодаря, че ми спасихте живота, мистър Пит. Следващият път, когато се видим, пиенето е от мен.

— Ще го запомня. Шампанско за теб, бира за мен.

— Бог да ни пази.

Когато Пит се приближи до черната кола, двама от мъжете тикнаха златните си значки в лицето на Сандекър, като се представиха за агенти на федералното правителство.

— Действаме по президентска заповед, адмирале. Трябва да ви окажем съдействие и незабавно да откараме вас, мистър Пит, мистър Джордино и мис Фокс до Вашингтон.

— Не разбирам — каза ядосано Сандекър. — За какво е това бързане?

— Не мога да кажа, сър.

— Ами моят екип от НЮМА? В продължение на четири месеца те работиха по един подводен проект в екстремални условия. Заслужават малко време за почивка и отдих при семействата си.

— Президентът наложи информационно затъмнение. Вашите хора от НЮМА заедно с доктор Планкет и Салазар ще бъдат придружени до едно безопасно селище в наветрената страна на острова и ще останат там, докато информационната завеса не бъде вдигната. След това те ще бъдат свободни да отидат на произволно, посочено от вас място, като разходите за това ще бъдат поети от правителството.

— Колко време ще бъдат затворени в клетка? — поиска да узнае Сандекър.

— Три-четири дни — отвърна агентът.

— Не трябва ли мис Фокс да отиде с останалите?

— Не, сър. Наредено ми е тя да пътува с вас.

Пит погледна проницателно Стейси.

— Изглежда нещо си скрила от нас, лейди?

На устните й се появи лека усмивка, която те за първи път виждаха.

— Ще ми липсва нашата утрин на остров Хаваи.

— Съмнявам се в това.

Очите й леко се разшириха.

— Ще се срещнем другаде, може би във Вашингтон.

— Не мисля така — каза той. Гласът му внезапно бе станал студен. — Ти ме измами, ти си ме мамила от начало до края, като се започне с твоя фалшив зов за помощ от „Олд Герт“.

Тя вдигна поглед към него. В очите й се четеше странна смесица от болка и гняв.

— Ние щяхме всички да загинем, ако ти и Ал не се бяхте появили.

— А тайнствената експлозия? Ти ли уреди това?

— Нямам си представа кой е отговорен за нея — каза искрено тя. — Не ми е било докладвано.

— Докладвано — повтори бавно той, — това едва ли е термин, който би използвал един фотограф на свободна практика. За кого всъщност работиш?

В гласа й внезапно прозвуча твърдост.

— Ще узнаеш в най-скоро време.

След това му обърна гръб и се качи в колата.

 

 

Пит успя да поспи само три часа по време на полета до столицата. Той се унесе над Скалистите планини и се събуди, когато зората се пукваше над Западна Вирджиния. Той седеше в задната част на правителствения реактивен „Гълфстрийм“ далеч от останалите пътници, като предпочиташе да прекара времето си в размишления, отколкото в разговор. Очите му бяха сведени надолу към един брой на „Ю Ес Ей Тудей“, но той не виждаше нито думите, нито снимките по страниците му.

Пит беше вбесен, дяволски вбесен. Той се сърдеше на Сандекър за това, че адмиралът мълчеше като риба и заобикаляше парливите въпроси, които Пит му бе задал относно експлозията, довела до земетресението. Той бе ядосан на Стейси — сега беше сигурен, че британското дълбоководно изследване е представлявало съвместна разузнавателна операция за шпиониране на „Мочурливи поля“. Вероятността съвпадението на района за спускане под вода на „Олд Герт“ да е случайно, бе безкрайно малка. Работата на Стейси като фотограф служеше за прикритие. Тя бе таен оперативен агент, това бе повече от ясно. Единствената останала за разрешаване загадка бяха инициалите на ведомството, за което тя работеше.

Докато той бе потънал в размисли, Джордино се отправи към опашката на самолета и седна до него.

— Изглеждаш уморен, приятелю мой.

Пит се протегна.

— Ще се радвам да се прибера вкъщи.

Джордино долови настроението на Пит и умело насочи разговора към колекцията от стари и класически коли на приятеля си.

— Над какво работиш?

— Имаш предвид коя кола?

Джордино кимна.

— „Пакард“-ът или „Мормон“-ът?

— Нито един от двата — отвърна Пит. — Преди да заминем за Тихия океан, аз успях да възстановя двигателя на „Статс“, но не го монтирах.

— Зелената кола от хиляда деветстотин тридесет и втора, чиято задна част е преградена от мястото на шофьора?

— Същата.

— Ние се връщаме вкъщи два месеца по-рано. Тъкмо навреме, за да участваш в състезанието с класически коли в Ричмънд.

— Има само два дена — каза замислено Пит. — Не мисля, че ще успея да приготвя колата навреме.

— Нека да ти помогна — предложи Джордино. — Заедно ще успеем да сложим стария зелен звяр на стартовата линия.

Лицето на Пит придоби скептично изражение.

— Може би няма да имаме тази възможност. Нещо става тук, Ал. Когато адмиралът мълчи като риба, работите явно са тръгнали на зле.

Устните на Джордино се извиха в усмивка.

— И аз се опитах да изкопча нещо от него.

— И?

— Един кол на ограда е по-разговорлив от него.

— Единствената троха, която пусна — каза Пит, — бе, че след като се приземим, отиваме директно в сградата на Главното федерално управление.

Джордино изглеждаше объркан.

— Никога не съм чувал за Главно федерално управление във Вашингтон.

— Нито пък аз — каза Пит. Зелените му очи загледаха остро и предизвикателно. — Още една причина, поради която мисля, че ни пързалят.