Клайв Къслър
Дракон (60)

59

20 октомври 1993 година

Вашингтон, окръг Колумбия

— Те са се измъкнали! — възторжено съобщи Джордън, като тръшна слушалката на телефона в оперативния пункт на Съвета за национална сигурност, разположен дълбоко под Белия дом. — Току-що получихме съобщение, че хората от МЕР са избягали от остров Сосеки.

Дейл Никълс изгледа Джордън недоверчиво.

— Потвърдено ли е това?

Джордън убедено кимна.

— Информацията е достоверна. Били са нападнати от изтребители на японските Сили за самоотбрана, но са се отскубнали и са се измъкнали.

Президентът се наведе напред в креслото си.

— Къде са сега?

— Кацнали са благополучно на борда на „Ралф Р. Бенет“, военен кораб за наблюдение, който се намира на стотина километра от острова.

— Има ли жертви?

— Няма.

— Слава богу!

— Това далеч не е всичко — каза Джордън, който не можеше да си намери място от радост. — Те са успели да измъкнат със себе си члена на Конгреса мис Смит, сенатора Диас и Хидеки Сума.

Президентът и останалите бяха вперили в него погледи, изпълнени с нямо удивление. Най-сетне Никълс промърмори:

— Как са успели?

— Подробностите все още са оскъдни, но командир Харпър, капитан на „Бенет“, каза, че Дърк Пит и Ал Джордино са отвлекли самолета, с който Смит и Диас трябвало да летят за Едо. Освен това те успели по някакъв начин да отвлекат Сума и секретарката му и излетели в последвалата суматоха.

— Сума — удивено промълви директорът на ЦРУ Мартин Броган. — Това се казва неочакван подарък!

Изненадата и задоволството в очите на президента отстъпиха място на замисленост.

— Това коренно променя положението.

— В такъв случай, господин президент — каза секретарят по отбраната Джеси Симънс, — съветвам ви да отменим ядрения удар срещу центъра „Дракон“.

Президентът погледна към големия часовник, който отброяваше времето върху една от стените на оперативния пункт. До изстрелването оставаха девет минути.

— Господи, да, отменете го.

Симънс просто кимна към генерал Клейтън Меткалф, председател на Комитета на началник-щабовете, който веднага вдигна слушалката на един от телефоните и започна да издава заповеди. След половин минута Меткалф кимна.

— Спрели са всякакви по-нататъшни действия на площадката за изстрелване.

На лицето на Държавния секретар Дъглас Оутс се изписа тържествуващ израз.

— Размина се на косъм, господин президент. От самото начало бях против ядрен удар.

— Центърът „Дракон“ и проектът „Кайтен“ не са изчезнали — напомни президентът на Оутс. — Те все още представляват опасна заплаха. Просто тази съдбоносна криза е временно овладяна.

— Вярно — продължи да настоява на своето Оутс, — но щом Сума е в ръцете ни, значи сме хванали змията за главата, както се казва.

— Нямам търпение да чуя какво ще изтръгне от него специалният екип за разпити — промърмори зарадвано Броган.

Оутс поклати глава в знак на категорично несъгласие.

— Сума не е някоя дребна риба. Той е един от най-богатите хора в света и разполага с огромна власт. Не можеш да очакваш да действаш по отношение на Сума от позиция на силата, без това да доведе до сериозни последствия.

— Което си е право, право си е. — Гласът на Джордън беше изпълнен със задоволство. — Не виждам причина да проявявам милост към човек, който отвлече двама члена на Конгреса и възнамеряваше да взриви ядрени бомби на американска земя.

— Съгласен съм с теб, Рей — каза Броган, като изгледа кисело Оутс. — Този човек е крайно отвратителен. Готов съм да се обзаложа на вечеря за всички присъстващи, че японското правителство няма да вдигне шум, нито ще изпрати протестна нота.

Оутс беше непреклонен.

— Не е от полза за националните ни интереси да се държим като варвари.

— Възпитаните момчета стигат последни до финала — каза Джеси Симънс. — Ако бяхме пипали здраво като руснаците, нямаше да имаме заложници в Ливан.

— Джеси е прав — съгласи се Никълс. — Ще бъде идиотско от наша страна да го пуснем да се върне в Япония и отново да подеме личната си война срещу нас.

— Министър-председателят Юнширо и неговият кабинет няма да посмеят да вдигнат шум, иначе световните средства за масова информация ща научат за тази отвратителна история и ще се нахвърлят здраво върху тях — каза Броган.

— Не, Дъг, ти грешиш, следващата стъпка към премахването на тази ужасна за нашия народ заплаха ще бъде да принудим Сума да разкрие точното местоположение на колите бомби.

Президентът обходи масата с уморен, но пълен с търпение поглед.

— Мистър Сума не е приятелски настроен към нашата страна. Той е твой, Мартин. Накарайте го да запее като канарче. Трябва да се доберем до тези бомби и да ги обезвредим дяволски бързо.

— Кога Флотът ще може да превози Сума по въздуха от „Бенет“? — обърна се Броган и попита Симънс.

— Тъй като в тази част на океана няма самолетоносач — отвърна секретарят по отбраната, — ще трябва да изчакаме докато корабът приближи остров Уейк — най-близкият пункт, от който може да излети самолет — за да може до него да се стигне с хеликоптер.

— Колкото по-скоро доведем Сума във Вашингтон, толкова по-скоро ще можем да изтръгнем от него информация — каза Броган.

Президентът кимна.

— Освен това ще ми бъде интересно да чуя какво са видели членът на Конгреса мис Смит и сенатор Диас.

В стаята влезе Дон Кърн и заговори тихо на Джордън, който кимна, докато го слушаше и после вдигна поглед към президента.

— По всичко личи, че нашите приятели от НЮМА са решили още един от проблемите ни. Командир Харпър е съобщил, че самолетът със завъртащи се двигатели, който Пит и Джордино са отвлекли за полета си от острова, е бил зареден с гориво на борда на „Бенет“. В този момент те вече са във въздуха и летят към остров Уейк.

Президентът насочи вниманието си към Меткалф.

— Генерале, оставям на вас да уредите военен транспорт за Сума и нашите законодатели до столицата с най-голямата бързина, която е в границите на човешките възможности.

— Ще предупредя генерал Дюк Маккей, командир на военновъздушната база „Андрюс“ на Гуам, да изпрати личния си реактивен самолет на Уейк. Той би трябвало да е кацнал и да чака, когато Пит се приземи.

След това президентът се обърна към Джордън.

— Какво е състоянието на центъра „Дракон“?

— Съжалявам, сър — отвърна Джордън. — Съобщението на командир Харпър беше много кратко. Хората от МЕР не казаха дали тяхната операция е приключила успешно.

— Значи няма да знаем нищо, докато не пристигнат на Уейк.

— Не, сър.

Оутс изгледа строго Джордън.

— Ако вашите хора не са изпълнили задачата си и са допуснали центърът „Дракон“ да влезе в действие, можем да се окажем изправени пред ужасна катастрофа.

Джордън отвърна на погледа му.

— Щом са се измъкнали невредими, значи са изпълнили това, за което бяха изпратени.

— Не знаем това със сигурност.

— Дори и така да е, при всички положения спечелихме известно време. Нали архитектът и строителят на проекта „Кайтен“ е в наши ръце — каза Симънс. — Съратниците на Сума ще бъдат обезсърчени. Без техния водач начело те няма да предприемат никакви агресивни действия.

— Боя се, че твоята теория не звучи убедително — бавно каза Джордън. — Ние не обърнахме достатъчно внимание на съобщението, което Харпър изпрати от „Бенет“.

— На какво по-точно? — попита президентът.

— На онази част, в която се казва, че самолетът е оцелял след атаката на японските изтребители — поясни Броган.

Джордън кимна.

— Те сигурно са знаели, че Сума се намира на борда. И въпреки това са се опитали да свалят самолета.

Симънс драскаше нещо в бележника си, когато заговори:

— В такъв случай трябва да приемем, че те… които и да са…

— Старият главатар на японския престъпен свят Корори Йошишу и неговият приятел финансистът Ихиро Цубой — обясни Джордън, като го прекъсна. — Те са престъпни съдружници в промишлената империя на Сума.

— В такъв случай трябва да приемем — повтори Симънс, — че Хидеки Сума може да бъде пожертван.

— Така излиза — каза Кърн, който за първи път проговори.

— Което значи, че Йошишу и Цубой могат да се намесят и да задействат системите за взривяване — изказа предположение президентът.

Оптимизмът на Броган започна бавно да помръква.

— Никой не знае как ще реагират те при положение, че Сума е в ръцете ни.

— Може би трябва отново да дам заповед за ядрен удар — с неохота заяви президентът.

Джордън поклати отрицателно глава.

— Все още не, господин президент. Има друг начин да спечелим време и да преосмислим ситуацията.

— Какво си намислил, Рей?

— Ще позволим на японците да се включат на честотата на командир Харпър, а той ще докладва, че самолетът, на който се намират Диас, Смит и Сума, се е разбил в морето и всички на борда му са загинали.

Броган изглеждаше изпълнен със съмнения.

— Наистина ли допускаш, че Йошишу и Цубой ще повярват?

— Не, по всяка вероятност — заяви Джордън с лукав вид, — но съм готов да се обзаложа, че ще помислят върху това, докато ние през това време опитаме да извадим проекта „Кайтен“ завинаги от строя.